Годината била 1453-та. Константинопол бил обсаден от около 80 000 османски войници, а самата Византия била вече свита до няколко отделни територии - Цариград заедно с малка част от Тракия около него, деспотство Морея в Пелопонес, няколко острова в Егейско море и малобройни разпръснати владения, но дори и островите в по-голямата си част вече се намирали под властта на Венецианската или Генуезката република. Някогашната велика империя била сведена до малка държава, обградена от Османската империя.
Въпреки това защитниците в Константинопол не губели надежда, че могат да устоят пред полумесеца.
За беда османците имали на разположение едно мощно оръдие, способно, според неговия създател, да срине стените дори на Вавилон. А създателят на гигантското оръдие бил някой си Орбан, маджарин по произход, според повечето източници от епохата, и християнин по вяра.
Още: Защо Константинопол е преименуван на Истанбул чак през 1930 година?
Наистина печална история. Защото този оръжеен майстор предложил оръдието си първоначално на ромеите, които разполагали с малко артилерия за отбраната на града - само че император Константин XI Палеолог не можел да си позволи да заплати исканата от маджарина сума. Орбан не страдал от скрупули, не се измъчвал от досадни морални дилеми, нито можел да види по-голямата картина, а и тя очевидно не го вълнувала - интересували го само парите.
Затова той отишъл директно при султан Мехмед II, който се готвел за обсадата, и му предложил услугите си. Султанът, за разлика от византийския император, имал злато в изобилие, така че щом неверникът бил готов да се обърне против едноверците си, защо не - султанът можело само да спечели.
Стените на Константинопол. Снимка: Wikipedia
Така Орбан получил исканото възнаграждение и успял да построи обсадното оръдие само за три месеца в Адрианопол. При това Орбан бил живял в Константинопол и бил внимателно проучил стените на града, така че вложил в работата цялото си умение. Оръдието имало наистина импозантни размери - над 9 метра дължина и тегло от 44 тона. Над 60 вола били нужни, за да го закарат пред стените на Константинопол, разказват летописците, а процесията напредвала с по 4 км на ден. Заедно с това впечаляващо за времето си оръдие, се смята, че Орбан е направил и някои други, по-малки обсадни машини, които също били използвани от османците, макар някои източници да опровергават, че те са били негово дело.
Със сигурност обаче Орбан е обучавал неопитните по онова време османски артилеристи как да боравят с оръдията и да се прицелват - тактика, която вече била позната в Кралство Унгария.
Оръдието на Орбан можело да изстрелва само до седем над 500-килограмови гюлета на ден. Но така или иначе с негова помощ османците успели да пробият тройната отбранителна стена на Константинопол.
Въпреки това изглежда Орбан не успял дълго да се радва на парите на султана, тъй като се смята, че е загинал, когато оръдието му експлодирало под стените на обсадения град. Неговото име за последен път се споменава в архивите на 21 април, а градът паднал окончателно на 29 май 1453 г.
Снимка: Wikipedia
Още: Ердоган отпразнува завладяването на Константинопол
Разбира се, Орбан и неговото обсадно оръдие не са били единствената причина за падането на Константинопол, а един от многото фактори, които османците използвали, за да пробият отбраната.
