След 10 години в неизвестност, издирване, екстрадиция и скандали за корупция в Бургаския затвор, Пламен Дишков-Кела проговори. И свали маската на Анонимните, с която до момента криеше лицето си, предаде Станадрт нюз.
В момента той е най-известният обитател на Бургаския затвор. Може да се каже, че и зад стените, и извън тях е легенда за бургазлии. В града го помнят като емблема на времето, в което гангстерската война по Черноморието залива вестниците с кървави заглавия. И макар че всички са чували за Пламен Дишков - Кела, малцина го познават наистина. Знаят го като местния лидер на групировката СИК, съществувала през 90-те, и още разказват за охраната му, черните джипове и атентатите край морето за разпределяне на територии между групировките.
Упоритото му мълчание и маската, зад която той криеше лицето си, дълго подхранваха всички градски легенди за това, че близо 10 години е живял в нелегалност зад граница под чуждо име и със сменена самоличност. Пластичната операция на Пламен Дишков - Кела обаче, е мит.
„Никога не съм имал подобни нужди да правя пластични операции, тъй като не е имало причина за подобно нещо. Аз не се срамувам от лицето си, без значение дали изглеждам симпатично или не. Нямам претенции за симпатяга и никога не съм имал”, каза Пламен Дишков - Кела.
Попитан къде е бил през тези години, отговори: „По-правилен би бил въпросът къде не бях. Ако трябва да се ограничаваме... може би в цяла Европа, като изключим Скандинавието - живял съм почти навсякъде”.
Сега Пламен е на 36 години. Мрази прякора си Кела, защото казва, че не е негов, а наследен от баща му. За първи път застава пред камера, за да разкаже за живота си и да опровергае фактите от собствената си визитка, в която МВР и медиите го бетонират като подземен бос и враг на Димитър Желязков, известен като Митьо Очите.
„И до ден днешен си говорим на „враже” с него и се шегуваме, защото с този човек никога и по никакъв повод, освен в един много кратък период от време, когато той също пострада много тежко... И оттам по силата на тия митологии и простотии, че ние по някакъв начин сме в какъвто и да било сблъсък. Искам нещо друго да ти кажа: че примерно - общи приятелки дори сме нямали заедно. А примерно - имали сме по някоя и друга приятелка като всеки млад човек, но... дори обща приятелка не сме имали заедно, не се е случвало... И какво да деля с тоз човек? Какво да деля?”, казва Пламен.
В края на 90-те години той е недосегаем, има легален бизнес и официални доходи като представител на компанията "Интерпетролиум". Фирмата за търговия с петролни продукти е на една от водещите фигури в СИК Стоил Славов и върти обороти за милиони. Твърди обаче, че никога не се е занимавал с наркотици. Казва, че парите му са от бизнеса с горива, а охраната и черните джипове са пазили не него, а милионите в багажника.
„В историята няма израснал наркотрафикант, включително и Ескобар, който продаваше на целия свят и всички видяхме как свърши. Защо тогава, ако най-великият не е могъл да се облажи от това, което прави... Тука, да държиш една улица, един квартал, цялото Черноморие или цялата държава, целите Балкани... поради простата причина, че не се изплаща етикета. А то е все едно дали си номер едно в целия свят или си най-долната отрепка, дето държи оня ъгъл. Разбираш ли? Те са едни и същи. Между Ескобар и последния гнусен дилър в ъгъла няма никаква разлика, никаква! Етикетът е един и същ. Което пък гарантира, че липсата ти на развитие ще присъства постоянно за теб в този живот. Но това е моето мнение. И тука аз изчерпвам темата дали и кога можем ние да имаме сблъсъци с Митко”, казва Кела.
В детайли Пламен разказва за отношенията си с Димитър Желязков. Не отбягва и темата за експлозията от 2001-а, когато в Несебър е взривена колата на Митьо Очите. Тогава в атентата загиват съпругата на Желязков - Тянка, брат му и един от охранителите му. Веднага след атентата двамата водят тежък разговор по телефона, спомня си Пламен.
„Обади ми се в шок, каза как така, как не ви е срам, вие ще видите, аз няма да оставя така нещата... нормална реакция на афектиран. След което той не поиска да ме чуе. Казах му: Чакай малко, свърши ли, чуй ме малко, свърши ли, чуй ме малко...Викам: „Не съм аз, няма причини да съм аз! Осъзнай се, ще мине малко време, осъзнай се и намерете проблема, защото този проблем колкото е срещу теб, толкова е и срещу мен”. Обаче той продължава да мели отгоре. Нормално. И афектиран: Не, не, не... Говорим непосредствено часове след случая. По-късно, в рамките на няколко дни, докато тече следствието цялата общественост беше насочена срещу мене. Хората с какви очи ме гледаха това само аз си знам. И как съм го понесъл. Само аз си знам. И когато знаеш какво не си и да твърди целият свят... Те ме докараха дотам, че аз отидох на гости на майка си и на баща си , за да им кажа да знаят, че това не съм го направил аз!”, споделя Кела.
За този взрив в Несебър трима души са осъдени на доживотен затвори и по ирония на съдбата излежават присъдите в Бургас, където е настанен Пламен Дишков. Сега, години след експлозията, Кела се надява че Митьо Очите лично ще дойде в съдебната зала, за да опровергае легендите за старата им вражда от времето на групировките.
„Даже в частен характер нямаме допирни точки. И точно това е причината той да дойде, защото има много неща, без значение той какво прави и какво е направил, поне едно и поне веднъж му се е случвало нещо, което се е случвало и на мене. Да е набеден тежко за нещо, което не е направил. Поне веднъж!”, каза Пламен Дишков.
Друг от общите спомени между Пламен и Митьо Очите е кърваво сбиване в бар жега в Бургас, при което Кела получава 8 удара с нож от един от хората на Желязков. Прободен е от Мариян Георгиев - Марата, а масовият бой бил спрян от именно от Желязков.
„Когато Митко ги спря, аз станах, но още не осъзнавах, че съм сдупчен. В един момент ми стана много топло, а това е от кръвта, която изтичаше. Когато се пипам вече става ясно, че съм сдупчен. Той лично с шофьора си ме закара в болницата. Никой не ги знае тия работи. Питайте го, той е жив и здрав. Между другото аз ще го поканя на делото, за да видят всички колко велики врагове сме ние двамата с него”, разказа Кела.
С дело, обвинение и присъда от 20 години затвор обаче приключва друга история от живота на Дишков, който през 2002-а става подсъдим за убийството на месарския бос Димитър Стаматов - Мастара. Именно за това покушение Кела получава присъда от 20 години като поръчител на атентата. След разстрела Дишков заминава със самолетен билет до Полша. Твърди, че не се е укривал от правосъдието и не е бягал. Съдията Денчо Стоянов от Бургас обаче твърди друго.
„Има Европейска заповед за арест. А кой как го е издирвал, за не мога да кажа... Не мога да кажа как са я прилагали, защото всяка държава е за себе си. Аз съм гледал едно дело срещу него, при което той беше арестуван на летището във Франкфурт с фалшиви документи и даже си го прекратих делото, защото за едно и също престъпление няма 2 пъти няма как да бъде осъден. Но така или иначе ако някой го е търсил, това са вече другите органи. Не нашите”, каза Денчо Стоянов.
Пламен Дишков е осъден и глобен от германските власти за това, че е използвал фалшиви документи. Останал е 39 дни в килия, след което е освободен.
Ако човек не се крие от правосъдието, не използва фалшиви документи! А ако се укрива от друго, а не от правосъдието? Питам и отговарям: Ако се укрива от друго, а не от правосъдието?
Ми не точно крил, но съм вземал предпазни мерки. Срещу мене имаше не един, а няколко опита. Тука пак влизаме в една специфика, за която не мога да говоря сега... не сега, може би по-късно. Аз когато съм арестуван в Португалия, не се коментира, че аз там не съм задържан с нередовни документи. Защо никой не говори за това? Защото е много неудобно. Аз не съм задържан с нередовни документи сега!”, каза Кела. Твърди, че бил там с истинското си име и документи: „От деня , в който съм излязъл от затвора в Германия до деня, в който съм арестуван в Португалия, аз съм си живял като моя милост Пламен Дишков. Но без тирето! Само Пламен Дишков”
Кела е екстрадиран у нас в края на 2011-а и настанен в Бургаския затвор. ВКС реши, че делото срещу него ще започне от начало, защото присъдата си е получил задочно. Малко след настаняването му в Бургаския затвор в килията му бяха открити три мобилни телефона и таблет, а директорът на затвора е беше сменен със скандал.
„Какво да ви кажа - Деян Костов ли ще ми донесе таблет? Таблети могат да носят постоянно и непрекъснато съвсем други хора. А пък Деян Костов... грешно е разбирането, че е изгонен заради мене. Той е много дългогодишен управител на това заведение. Едно толкова дългогодишно управление не може да не се обуслови в аномалии и ако има такива, които регистрират и оправдават това, което му се е случило, далеч не съм аз причината! Смятам, че бях ясен...”, разкрива Дишков.
Очаква се Бургаският окръжен съд да насрочи за ново разглеждане делото на Дишков до седмица. Самият той поиска да излезе от ареста, но му беше отказано.
„Има решение на ВКС, с което е взета мярка за неотклонение задържане под стража. В залата не ми се представи нито едно ново доказателство, което да ме мотивира по някакъв начин да приема, че трябва да се промени мярката. На всичкото отгоре съществува и опасност да се укрие. Сега, той повече от 10 години е търсен в чужбина”, каза съдията в Бургаския окръжен съд Денчо Стоянов.
Един от основните свидетели срещу Дишков - Бойко Стоянов, е оттеглил показанията си, в които го сочи като поръчител на убийството на Димитър Стаматов - Мастара. Докато чака процеса, Дишков чете книги в затвора и се готви да съди държавата в Страсбург. Казва, че не е гузен за нищо, не си брои дните в затвора и няма за какво да съжалява.
„Ако сега сгъна тетрадката... разбираш ме нали... На всичките тия гнусляри с долните приказки... пожелавам им да живеят още 200 години с костенурките и орлите. За 200 години няма да им стигне да измечтаят това, което аз съм изживял от деня, в който съм се родил - до днес! Няма да им стигне да го измечтаят, не да го изживеят!”, каза Дишков.
Още: Най-важните новини за деня: 11 май 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 12 май 2025 г. (понеделник)
