Коментар №2 на седмицата: Големият проблем на Бойко са борисовчетата

Непрекъснато се говори за проблемите на българската здравна система, за липсата на адекватни икономически мерки, които поне да държат малкия бизнес над водата, за непрекъснатото западане на образованието ни и цялостният колапс във всички сектори. Примерите за това са навсякъде около нас, но по-интересни са причините за тях.

Най-лесно е да бъде обвинен Бойко Борисов в интелектуална недостатъчност и да обявим задачата за решена. Но това нито ще реши проблемите, нито ще бъде достатъчно пълна и обективна обосновка за политическото танго в България.

Основният проблем на премиера Бойко Борисов са съществата, с които се е обградил. Спомняте ли си как преди време шофьорът на джипката се скара на шефа на АПИ заради решение, което е взето на Министерски съвет. "Скарването" беше придружено със заплаха - "Знаеш ли колко бързо ще се разпраа с вас". После прати клетия чиновник да разгласява като глашатай волята на вожда.

По-любопитно беше да се проследи реакцията на Терзийски, който въпреки длъжността си се прегъна и след "рапорт приет - свободен си", напусна омерзен и унизен, но запазил поста си. Службогонци, сър. Какво значи някакво си достойнство, някакви си протоколи и някакви си закони?

За Борисов отдавна е практика да нарежда и на парламентарната група на ГЕРБ. Какво ти разделение на властите? Независимост на законодателите, ама друг път. Наредих, разпоредих... слушам, шефе! С подчинение и преклонена главица и до министерско кресло се стига. Нагледахме се на безволеви и некадърни калинки, които чак и нова Конституция тръгнаха да ни пишат.

Много е притеснително когато сметките тънки са повече от мозъчните ви гънки. А държава не сме управлява само с пълнене на банкови сметки, изисква и мозъчни клетки. Така и не се намери някой куражлия, който да каже на Борисов, че твори глупост след глупост. Разбира се, че рибата се вмирисва от главата. Борисов се е обградил с послушковци, които както и да ги наричат разни "записи с глас, който прилича този на Бойко Борисов", гордо ще си носят прозвища на ТКП-та и ПКП-та. Нали сме на службица висока, какво ни вълнува държавната посока?

Интересна роля тук имаше Цветан Цветанов. Остава усещането, че именно бившият втори в ГЕРБ беше единственият човек, който си позволяваше да противоречи на Борисов. Именно той може да се окаже и камъкът, който да спъне Борисов в стремежа му към нов мандат. Макар и вече компрометиран със скандала "Апартаменгейт", Цветанов може много сериозно да удари по структурите на ГЕРБ. Повече от скандални записи, снимки и дори къщи в Барселона.

Много пъти съм си задавал въпроса защо след толкова години Борисов още е в политиката. Това със сигурност струва много нерви както на българския народ, така и на него самия. Едва ли ще стигнем до отговора на този въпрос, защото нямаме достатъчно информация какво се случва зад кулисите на българската политика. Но можем да бъдем сигурни в едно нещо.

Ако Борисов се беше обградил с умни хора, то неговата собствена несъстоятелност нямаше да личи толкова ясно, нямаше поголовно да бъде съсипван малкия и среден бизнес, който все още поддържа илюзията за някаква икономика в България и може би нямаше да сме на последно място във всякакви негативни класации. Но Бойко Борисов никога няма да се обгради с такива хора, защото егото му няма да го позволи. Ще отиде на бунището на историята. Но ще вземе със себе си и няколко поколения. Твърде апатични да поискат по-добър живот или твърде горди, за да поемат калта на отговорността.

Автор: Тодор Беленски