Съществува една огромна илюзия, че е достатъчно да бъде създаден медиен или информационен монопол, за да бъдат решени всички проблеми, които едно или друго правителство има. Това каза Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna) на Седмата годишна среща на бизнеса с правителството, която се състоя в София.
Още: Синдромът на родителското отчуждение и частните случаи на педофилия: Наука, факти и поле за спор
Още: Всичко за перфектното барбекю в Kaufland до 18 май
"По отношение на медийната среда и по-специално на печата ситуацията е много по-сложна, защото става въпрос за криза, която не е само българска по своя характер. Колегите от IPSOS, Сърбия, бяха направили следния експеримент - пуснаха две различни новини, една да мине само през телевизиите, другата - само през вестниците, и след това провериха хората след един месец каква новина помнят. Оказа се, че вероятността да запомниш дадена новина е три пъти по-голяма, когато си я прочел в печата, отколкото когато си я чул по телевизията", обясни Кръстев, цитиран от БГНЕС.
Според него второто нещо, което е доста важно за потреблението на вестници, е, че в крайната сметка читателите на вестници обикновено са най-активната част от населението. Това са хората, които формират мнението на други хора. Затова независимо от това колко нисък изглежда тиражът на един или друг вестник, ефектът му е много по-голям, защото най-важното е, че вестниците рамкират проблемите. В това по какъв начин вие формулирате даден проблем, 70% вие сте предрешили как той ще бъде решен. В една страна, в която се говори например за данъчно бреме, бъдете сигурни, че данъците ще бъдат намалявани. Защото самата формулировка "данъчно бреме" създава у хората усещане, че това е нещо проблемно и трябва да бъде намалявано. Именно вестниците са тези, които дават тази формулировка.
"Нобеловият лауреат Амартия Сен направи едно според мен разтърсващо изследване, което доказва, че в страна със свободна преса досега никога не е имало масов глад. Защото обикновено тези големи катастрофи са резултат не толкова на недостиг на храна, колкото на недостиг на информация. Казвам го, защото до голяма степен част от проблемите, които България в момента преживява, са резултат от некачествена медийна среда. България щеше да си спести казуса "Марковска", ако страната имаше много по-активна, нормална и конкурентна медийна среда. Става въпрос за факти, които щяха да излязат много по-рано. И в момента, в който което и да е правителство си мисли, че всичко може да мине през медиите, то прави неща, които не трябва да прави. Затова конкуренцията вътре в медийната среда е от изключително значение", подчерта Кръстев.
Още: Оранжев и жълт код за значителни валежи в събота
Още: Разходка в планината или уютен ден с книга? Времето през уикенда 10-11 май 2025 г.
"Проблемът с медийната среда е свързан и с кризи, които до голяма степен не са свързани с България и с действието на един или друг политически фактор. Първото е кризата на вестникарската индустрия като цяло. За последните пет години в САЩ са затворили 14 големи вестника. Само в Германия за последните два месеца бяха затворени два от големите вестници, включително FT Deutschland. Във Франция няма нито един от големите вестници, който да е печеливш. В момента до голяма степен да се инвестира във вестници е като да се произвеждат файтони. Има голям проблем. А в същото време, ако погледнете интернет и социалните медии, ще видите, че съдържанието, на което те живеят, е съдържание, произведено в медиите. Появява се голям проблем, защото печатните медии като индустрия са влезли в тежка криза. Не е намерен бизнес модел за излизане от нея", смята още той.
В случая на България включително, става въпрос за голяма криза на нормативна уредба. Истината е, че ние по-лесно ще научим кой стои зад атентата в Бургас, отколкото кой каква медия притежава в България. Степента на офшорно притежаване на медии е проблем. В резултат на икономическата криза специално в печата се оказа, че правителството е най-големият рекламодател. За първите шест месеца на 2012 г. правителството рекламира в печатните медии три пъти повече, отколкото следващия най-голям рекламодател - "Мобилтел". Това не е е българска тенденция, виждате го навсякъде. Въпросът е какво става в тази нова ситуация, в която, ако правителството иска да има печат, трябва да помогне по някакъв начин, а в същото време, ако иска да има конкурентен печат, не трябва да позволи това да се превърне в информационен монопол. Това ми се вижда изключително важно", каза още Иван Кръстев.
Още: Българските католици са доволни от избора на папа Лъв XIV
Още: С половин уста патриарх Даниил призова новия папа да спре реформите
Според него "съществува една огромна илюзия, че е достатъчно да бъде създаден медиен или информационен монопол, за да бъдат решени всички проблеми, които едно или друго правителство има".
Има изследвания, правени включително в Италия по времето на Берлускони, когато до голяма степен този медиен монопол съществуваше, които твърдят, че дори само 25% от населението да получават информацията си от алтернативни източници, установяването на информационен монопол не е възможно. В този смисъл в опита да бъде създаден медиен монопол проблемът не е, че не е добро или не е демократично, а просто, че не работи. "
