Почина дядо Добри

Тялото му ще бъде изложено за поклонение в църквата в село Байлово тази вечер. Църквата ще бъде отворена цяла нощ. Утре ще се отслужи упокойна литургия и поклонението ще продължи през целия ден.

Погребението ще бъде на 15 февруари.

Община Пловдив даде 20 000 лева за филм за дядо Добри‏

С пълно единодушие от 46 гласа "за", без "против" и "въздържали се", община Пловдив реши да отпусне 20 хил.лева от бюджета за култура з...

Прочети повече

Дядо Добри е роден е на 20 юли 1914 г. в село Байлово. Баща му загива в Първата световна война и майка му отглежда сама децата си. Детството и ученическите си години дядо Добри не помни. Решава да се ожени през 1940 г. – време, в което България участва във Втората световна война. При една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него и почти го лишава от слух. С жена си има четири деца, две от които надживява. През годините дядо Добри се отделя от материалните аспекти на живота и се посвещава изцяло на духовното. Именно тази нова посока в живота и примерът, който дава впоследствие с щедростта и аскетизма си, карат мнозина да го наричат „Светецът от Байлово“.

Около 2000 г. решава да дари всичките си имоти на църквата. Почти всеки ден Добри Добрев ходеше пеша или с автобус до София и пред вратите на храм-паметника „Свети Александър Невски“ или църквата „Свети Седмочисленици“ и събираше в една пластмасова чаша пари, които след това даряваше до стотинка.

Дядо Добри бе считан за един от най-висшите морални примери в България в днешно време. Добротата, скромността му, аскетският начин на живот и дълбоката щедрост се възприемат от мнозина като изключителен нравствен модел в съвременното ни общество. Заради лишенията на които се подлагаше, силната вяра в доброто, чистите си и искрени действия, и надеждата, която даваше на отчаяните, възрастният старец бе изключително уважаван и почитан от хора от всякакви социални групи.

Дядо Добри бе аскет и като такъв той се отрича от всичко материално в живота. Живееше в крайна бедност, защото всички пари, които събираше, отделяше за дарения на български православни храмове. Част от храната си набавяше чрез щедростта на граждани, които са трогнати от безкористната му душа. Макар и изключително беден, Дядо Добри живееше смирено и добродушно и въпреки напредналата си възраст, активно се включваше в реставрациите на църкви и храмове.