Във времена на криза армията ни изглежда тотално съсипана

България има само трима пилоти, които носят бойно дежурство и не отговарят на условията да се пенсионират и между 4 и 6 изтребителя МиГ-29, които по принцип би трябвало да могат да летят... Но това не е много сигурно. За сравнения съседна Румъния, с която сме свикнали през последните години да се сравняваме разполага с 48 бойни самолета. Сравненията с Гърция и Турция... по-добре да не се правят, защото те в областта на бойната авиация ни превъзхождат десетки пъти. Това сочи пространен анализ на БГНЕС за състоянието на военните ни сили - седмица, след като парламентът прие Програма за развитие на армията ни до 2020 година.

След сравнително спокойното първо десетилетие на XXI век Балканите отново са място на напрежение и сблъсък между Великите сили. Достатъчно е да си припомним изказването направено от държавния секретар на САЩ Джон Кери в началото на тази година. Тогава той посочи региона като фронтова линия между САЩ и Русия. Разрастващият се конфликт в Близкия изток и дейността на „Ислямска държава“ са други фактори, които са изключително опасни за Балканите.

На този фон през последните 26 години се наблюдава сериозен регрес на въоръжените ни сили. От 120 000 души армия в навечерието на 10 ноември 1989 г., днес тя би трябвало да бъде не по-малко от 26 000 души – общо военнослужещи и цивилни служители. Или поне такива са данните от Бялата книга за 2014 г. За да получим по-ясна представа какво представлява това число, достатъчно е да припомним, че някъде толкова военни или малко по-малко участваха на Парада на 9 май на Червения площад тази година.

Ето как изглежда състава на българската армия, разбит по видове въоръжени сили. Делът на военнослужещите на активна служба е 82%, на резервистите – 10% и на цивилните служители – 8 %. Планираният личен състав на Българската армия се разпределя в нейните структури, както следва: Съвместно командване на силите с пряко подчинени формирования – 9%, Сухопътни войски – 53%, Военновъздушни сили – 25% и Военноморски сили – 13%.

Във Военновъздушните сили, за преодоляване на възможен дефицит от способности, бяха запазени част от предвидените в Плана за развитие на въоръжените сили за снемане от въоръжение бойни самолети МиГ-21 и Су-25, до придобиване на нов тип многофункционален боен самолет. Заради системния недостиг от средства и липса на техника за нашите ВВС проблемен въпрос остава малкият нальот на летателния състав в сравнение с изискванията на съюзните стандарти в НАТО, особено при летците, носещи бойно дежурство по задачата „Air Policing”. Наред с това се запазва тенденцията към повишаване на средната възраст на подготвения летателен състав за носене на дежурство, като в същото време ресурсите за подготовка на млад летателен състав остават ограничени. Към момента има само трима пилоти, които носят бойно дежурство и не са достигнали пенсионна възраст.

ВВС има техника, но повечето е написана само на хартия.

Изтребителите например, които са на въоръжение, са руските 3 или 4 МиГ-21 и 15 МиГ 29, от които към момента летят 4 или 6. Страната ни ратифицира спорно споразумение с Полша, което предвижда договорености за ремонт на шест двигателя, както и ползване на два полски двигателя за период от 2 години. Един изтребител МиГ 29 има 2 двигателя. На хартия ние имаме още 14 щурмови самолети Су-25. Положението при вертолетите също е незавидно и предимно на книга. Те са 12 вертолета AS-532AL Cougar, 6 малки хеликоптера Bell-206, 4 или 6 Ми-17. Единственият боен вертолет Ми-24 все пак вече лети, след като не бе летял от 2010 г., но авиацията разполага с шестте такива. Транспортните самолети са: 3 броя C-27J Spartan. Имаме и Pilatus PC-12, Ан-30, Ан-2, L-410, L-39. Зенитно–ракетните комплекси, с които нашата армия разполага са C-300, SA 6 или наричан още Куб, С-200, С-125 “Нева” и др.

Численият състав на българската армия и бойната техника, с която разполагаме е в пъти по-малка от тази на съседните страни. В сравнение с въоръжените сили на Турция, нашата армия е 20 пъти по-малка, а с тези на Гърция – 5 пъти. Нашите две южни съседки стават членове на НАТО през 1952 г., всъщност това е първото разширение на НАТО 2 години след създаването му. През последните 26 години, докато България активно губеше отбранителни способности, Анкара и Атина бяха неизменно сред първите десет страни в света по покупка на оръжейни системи. При това и двете страни не се ограничаваха само до купуването на натовско въоръжение, но Гърция купуваше активно ПВО системи и бронетранспортьори от Русия, а Турция предвижда да купи най-съвременно ПВО от Китайската народна република.

Турция

Армията на Турция наброява между 500 000 - 650 000 военнослужещи. Тя е девета в света по численост и втора в НАТО след тази на САЩ. В турските ВВС служат 60 100 души, имат 2 040 самолета и хеликоптера и 154 безпилотни апарата. Най-разпространеният боен самолет на Турция е изтребителят F-16, от който Анкара има 218 бройки. Турция оценява значението на този род войски и дори предвижда закупуването на модерните изтребители от 5 поколение F-35. От тях вече са поръчани 116 бройки. По отношение на вертолетите си струва да се отбележи, че страната разполага с осмата най-голяма флота от тях.

Гърция

Въпреки дълбоката финансова и икономически криза, в която Гърция се намира от 2008 г. насам, Атина намира пари да поддържа своите отбранителни възможности. Няма да бъде пресилено да се каже, че Гърция разполага с една от най-модерните и боеспособни армия в Централна и Източна Европа. Може би трета по сила след тези на Русия и Турция, и категорично втора на Балканите. Гърция разполага с американски изтребители от F-16C/D block 30,40,50 и 52+ и френските Mirage 2000 и 2000-5. Общо страната има 244 бойни самолета и много транспортни и учебни.

Румъния

Румъния се присъедини към НАТО заедно с България през 2004 г. по време на най-голямото разширяване на Изток на алианса, което включи още балтийските страни и Словения. Армията на северните ни съседи наброява 90 000 мъже и жени.

От 75 000 войници, 13 250 са в Румънските военновъздушни сили. Бойните самолети на северната ни съседка са 48. Страната си купи и американски бойни самолета F-16, с цел да заменят руските бойни самолети МиГ-21. Транспортни самолети, които имат румънците, са An-26- 2, C-27J – имат 6 и са поръчали един, C-130H-4. Бойни хеликоптери–имат 59 SA/IAR330. Тренировъчни хеликоптери–имат 19 IAR-99.

Македония

Република Македония стана независима през есента на 1991 г. Тя беше единствената, което се отдели мирно от бивша Югославия. Македония няма изтребителна авиация, но нейните ВВС имат 10 вертолета Ми-24, 7 от по-стария модел Ми-8, както и 2 броя американски Бел UH-1. Страната разполага с 1 транспортен самолет Ан-2. Македонците имат реален боен опит, получен по време на конфликта от пролетта и лятото на 2001 г., който приключи с Охридското споразумение от септември същата година. По време на бойните действия много активно се включиха вертолетите Ми-24.

Македония е кандидат за НАТО, изпълнила е всички изисквания, но за момента не може да се присъедини заради ветото на Гърция. През последната година заради сложната международна обстановка все повече експерти, повечето от тях американски, критикуват тази позиция на Атина, защото тя застрашава сигурността на целия Балкански полуостров.

Сърбия

Днес няма и помен от Югославската народна армия /ЮНА/, създадена от диктатора Тито. Сърбия има 4 МиГ-29, докато в края на миналия век те бяха между 15-20, както и 10 МиГ-21. Останалите бойни самолети /54 бройки от типа Соко/ са произведени в бивша Югославия и са по различни лицензи.

Албания

Тирана се присъедини към НАТО през 2009 г. Албанските ВВС обаче не разполагат с бойни самолети. През диктатурата на социалистическия лидер Енвер Ходжа, първоначално страната е снабдявана с руски самолети, а пилотите й са обучавани в СССР. Това се променя през 60-те години, когато отношенията между Албания и Съветския съюз се влошават. Приятелството на Ходжа и китайския комунистически лидер Мао Цзедун предопределят по-нататъшното въоръжаването на военната авиация с китайски самолети „Шенянг”, които реално са копие руските изтребители МиГ-17, МиГ-19 и МиГ-21, непознати почти никъде другаде в Европа. Поради незавидното финансово състояние на страната и липсата на сериозни външнополитически заплахи след разпадането на бивша Югославия, към момента закупуването на нови самолети не е на дневен ред. В момента албанските въздушни сили разполагат само с около 20 хеликоптера, сред които 3 броя Eurocougar AS532, 5 броя американски Bell 206, 3 броя Bell 205 и 8 броя BO105. Нито един от посочените модели на тези машини не е произведен след 1980.

България има проблем!

Краткият преглед направен по-горе не се нуждае от коментар. От НАТО вече ни казаха в специален доклад, че сме консуматор на сигурност.

От 2004 г. България поема ангажимент пред НАТО, че ще изпълни задължения като член на Алианса. Последно бяха потвърдени 55 цели и много от тях си остават неизпълнени вече повече от 10 години. Така че е съвсем логична констатацията на Алианса. Погрешно е вината за това да се хвърля на хората с пагон. Адресатът на натовския упрек са сегашното и предишните правителства, защото те определят бюджета за отбрана. А той стремглаво се движи надолу от години. И ако преди 6-7 години питахме кога ще достигнем заветните 2% от Брутния вътрешен продукт за отбрана, в последните години питахме за заветни 1,5%. За тази година той е около 1,1%.

Парите за модернизация и превъоръжаване са между 2,3 млрд. лв. и 4 млрд. лв. Тези средства няма да се дадат наведнъж, няма да натоварят бюджета в една година, а са разпределени за около 10 - 15 години напред. За изразходването им трябва прозрачност, за да се докаже ефективността на всеки лев даден за отбрана. Това все някога трябва да се случи, днес е по-наложително от всякога през последните години.