Сайтът Mediapool.bg и журналистът Борис Митов са окончателно осъдени по жалба на съдия Светлин Михайлов. През януари 2022 г. първа инстанция - Софийски градски съд - му присъди обезщетение от 60 000 лв. заради четири материала, публикувани в Mediapool. Парите трябваше да му бъдат изплатени солидарно от сайта и от автора на материалите - колегата Борис Митов, който сега е част от екипа на Радио "Свободна Европа". Решението беше обжалвано и втора инстанция отряза голяма част от претенциите на Михайлов, намалявайки сумата до 4 хиляди лева.
Но състав на Върховния касационен съд (ВКС) сега приема, че бившият председател на Софийския градски съд (СГС) е бил обиден и наклеветен, "макар въпросните публикации да се позовават на пyблично известни факти", посочват от засегнатата медия.
Още: На първа инстанция: Съдия спечели впечатляващо обезщетение заради журналистически материали
ВКС: Публикациите влошили състоянието на магистрата
С решението се приема, че публикациите имат пряка връзка с влошеното здравословно състояние на магистрата, дори и с влошени отношения с децата му, за каквито той твърди. Наред с това обаче самият съд отбелязва следното:
"Дали процесните статии са единствен фактор, допринесъл за здравословната криза и влошените отношения с децата, или има и други обстоятелства, причинили това състояние (напр. публикации в други медии), няма никакво значение при преценка основателността на иска и размера на обезщетението".
Новото обезщетение
ВКС увеличава обезщетението, прието от втора инстанция, с 5 пъти - до 20 хил. лв. Тъй като делото се води от 2019 г., има натрупани и лихви от 16 хил. лв. Така заради забавянето сумата нараства почти двойно, посочват колегите от Mediapool. Присъдени са още и 7200 лв. съдебни разноски.
Какво се твърди в статиите?
Магистратът заведе делото заради статии, отразяващи процедурата по избор на председател на Софийския градски съд през 2018 г. Един от кандидатите тогава е Михайлов, който ръководеше съда и в предишен мандат – от 2004 г. до 2009 г. След изтичането му той се кандидатира отново, но не получи подкрепата на тогавашния състав на съдебния съвет. Изборът се следеше от Европейската комисия.
Mediapool описва управлението на Светлин Михайлов с думите на тогавашния член на ВСС (и впоследствие конституционен съдия) Константин Пенчев, който през 2009 г. заяви: "Следя СГС от 30 години, никога не е имало толкова скандален мандат. Първият мандат бе провал за съда, втори мандат би бил позор".
В статиите си журналистът Борис Митов припомня, че в първия мандат името на Михайлов е било замесено в скандали. Например – с неговия подпис е разрешено прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) по разработката на ДАНС "Галерия", в рамките на която бяха подслушвани журналисти. Описано е и имущественото му състояние. Към онзи момент Михайлов е декларирал, че притежава над 1 млн. лв. в банкови влогове. Това е и причината да бъде наречен "милионер" от колегата журналист.
В публикацията се казва, че според магистрати Михайлов се е радвал на "благоразположението на ДПС". Това твърдение се основава на факта, че през 2007 г. той бе номиниран от ДПС за член на Висшия съдебен съвет, както и на неофициална информация на журналиста, аргументират се от медията.
Първа инстанция прие, че определения като "скандално известен" и "скандален милионер" са обидни за магистрата. Решението на втора инстанция бе в противоположна посока. Апелативният съд прие написаното за оценка, на каквато авторът има право. Освен това в решението бе записано, че "негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата".
Още: На първа инстанция: "Лев инс" загуби делото за 1 млн. лв. срещу Mediapool
ВКС: Медията използва "внушения"
Според решението на ВКС обаче в публикациите се съдържат "внушения" за това, че Михайлов няма нравствените качества да е председател и че е натрупал "имущественото си състояние "чрез използване на служебното си положение, с непозволени средства".
"Тези твърдения са клеветнически, тъй като са опозоряващи – отнасят се за извършени неморални и противоправни действия, определени от законодателството като престъпления, и не е доказано някое от тези твърдения да отговаря на истината", посочва съдът окончателно.
Снимка: БГНЕС
Здравето и отношенията с децата
По делото е свидетелствал експерт, който е разказал, че след публикациите Михайлов е бил приет в болница. Поставени са му диагнози хипертонична и гастроезофагеонорефлуксна болест. Според експерта, подчертава съдът, "установените при приема в болницата заболявания е напълно възможно да са в причинно-следствена връзка с изживян емоционален стрес вследствие на процесните статии".
Други двама свидетели пък разказват, че Михайлов бил емоционално сринат - не можел да спи, вдигал кръвно, имал чувството, че се задушава, и отслабнал. "Спрял да посещава заведения, да ходи на кино и на театър. Чувствал се демотивиран. Считал, че останалите колеги не желаят да работят с него, за да не бъдат замесени в скандал", посочва се още в съдебното решение.
Освен това дъщеря му плачела и му задавала въпроси дали написаното в статиите е вярно. Синът му, който бил студент в чужбина, не разговарял с него и бил много отчужден.
ВКС все пак посочва, че Михайлов е бил обект на публикации в множество медии, както и че е нормално да е обект на засилена критика, тъй като е обществена личност. Но приема, че "въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към публични личности, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида".
"Всъщност практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е именно в обратната посока. Съдът вече се е произнасял по сходни казуси и е заявявал, че трябва да се прави разграничение между факти и оценки, както и че публични личности могат да бъдат критикувани по-силно", аргументират се от Mediapool.
Още: АЕЖ-България призова за оттегляне на иска за 1 млн. лева срещу Mediapool
Отвод веднъж, но не и втори път: кой е в съдебния състав?
Съдебният състав, постановил окончателното решение, се състои от трима съдии – Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов. Преди да бъде командирован във ВКС, последният е работил в апелативния съд, където е бил колега с Михайлов.
През 2022 г. делото срещу Mediapool е разпределено именно на Кеманов, но на втора инстанция. Тогава съдията си прави самоотвод с аргумента, че е колега с ищеца Михайлов. Като съдия във ВКС обаче, Кеманов е на съвсем различно мнение дали трябва да се оттегли от делото. В определение, постановено няколко седмици преди решението, се посочва, че Кеманов от 2,5 години не работи в един съд с Михайлов - затова няма съмнения, че би разгледал делото безпристрастно.
Реакции
"Второто смущаващо обстоятелство е, че съставът на ВКС тотално променя изводите на апелативния съд, който бе приел, че само две от изявленията в публикациите са противоправни, без да е допуснато касационно обжалване по подобен въпрос", заяви пред Мediapool адвокат Александър Кашъмов, който се явява по делото.
По думите му - в изводите на ВКС има "потенциал за цензура и автоцензура". "Живеем във времена, когато и свободата на словото, и независимостта на съда са поставени под обстрел. Можем само да съжаляваме, че във важни случаи тази взаимовръзка не се осъзнава и се допускат решения, които отслабват и двете. В дългосрочен план това няма да доведе до по-добра демокрация, повече справедливост и свободно дебатиране на по-добрите за обществото решения", каза още юристът.
"Класическо SLAPP дело, в което, изглежда, за клевета е прието и изказване на Константин Пенчев, както и цитиране на публично известни и писани многократно обстоятелства от 20 години насам", реагира журналистът Полина Паунова.
SLAPP делата, които цитира тя, са известни като "дела шамари". Това са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производствата, които само формално имат легитимна цел - упражняване на правото на достъп до правосъдие и защита на накърнени права, но по същество целят постигане на цензура, сплашване, финансов и психологически натиск, с краен ефект заглушаване на конкретния засегнат критичен глас и възпиращ ефект върху останалите критични гласове.
