Така се утешава вдовец. Някъде далече, в чужите страни, безутешните (да бе!) рицари плачели и ридаели, когато любимата им умирала, покрусени (да бе!) пишели скръбни епитафии, отивали в манастир – а нашият мужик дори и не мислел да скърби.
Така се утешава вдовец. Някъде далече, в чужите страни, безутешните (да бе!) рицари плачели и ридаели, когато любимата им умирала, покрусени (да бе!) пишели скръбни епитафии, отивали в манастир – а нашият мужик дори и не мислел да скърби.