Големият проблем с липсите при работата с бежанците води до редица последствия, които определено не са в интерес за България. Най-важните от тях са свързани със сигурността и отсъстващата интеграция на чужденците, получаващи закрила у нас.
Постоянно се обсъжда границата, охраняването й, оградата и пр., като никой не назовава проблемите с истинските им имена. От много време на границата става въпрос за безконтролно влизане на бежанци. През последните месеци на миналата година огромен брой от новорегистрираните бежанци се озоваваха в София, без да са преминали проверка на граничните пунктове. В най-общия случай схемата, по която влизат чужденците, търсещи закрила, е проста - трафикант ги оставя преди българската граница, те преминават през гората, както самите те я наричат, след което друг човек ги поема вече на българска земя и ги откарва до столицата. Ако до по-рано миналата година имаше хванати или отблъснати бежанци на границата, то до края й трафикантските канали станаха толкова мощни, че преминаването по гореописаната схема стана по-лесно от всякога.
Пак във връзка със сигурността има случаи още от миналото лято, при които бежанци, влезли в България по същия начин, идват доброволно да се регистрират в регистрационно-приемателния център на ДАБ в "Овча Купел" като търсещи закрила лица. Агенцията обаче им отказва това право с аргумента, че не разполагат с лични документи и ги отпраща. Тоест, по улиците в София през лятото се разхождаха хора от чужда държава, за които никой не знаеше откъде са, какви са, защо са тук, и по-лошото, никой не искаше да се запознае с тази информация. Във връзка с тези проблеми, отговорните органи и държавата като цяло трябва по-бързо да преустановят политическото говорене и прехвърлянето на отговорността за бежанците и по-бързо да действат. Бързо, много бързо!
Същото се налага дори с по-голяма тежест и по отношение на липсващата интеграция на бежанци. Наистина около 99% от тях са устремени към Европа, но това не означава, че всички те успяват да се доберат до така жадувания Запад. Много от тях получават хуманитарен статут в България, който за разлика от бежанския не им позволява да влязат в редица западноевропейски страни и те против волята си остават тук. Други биват върнати от там в съответствие с международните споразумения, подписани от страната ни, а същевременно всекидневно влизат нови.
С оглед на този факт имам един въпрос – "Накъде вървим? Към гета с безработни бежанци и необразовани деца ли се стремим?" Защото липсата на интеграция ще доведе именно до този резултат. В България има сирийчета, които вече не са ходили на училище 3 години - две в Сирия и още една в България. В този смисъл е противопоказно в политиката си към бежанците властите да бъдат водени от мисълта „Те не са от тук и са за малко”.
Ако трябва да се започне отнякъде, то е може би от отношението. Вярвам, че всеки бежанец заслужава човешко и уважително отношение, каквото за съжаление чужденците, търсещи закрила у нас, в много случаи не срещат тук. Често хората, работещи с тях, проявяват към тях грубо, до степен на унизително отношение, още едва прекрачили границата. А представителите на тази култура помнят и се чувстват обидени, когато е наранено достойнството им.
За да сме адекватни в ситуацията трябва да разберем - бежанците, които влизат у нас, са хора от друг свят, различен от нашия в цялата си същност. При работата с представители на друга култура е необходим специфичен подход и много стройна схема на работа, в която не краткосрочните, а стратегически решения дават резултат. В която е необходима тотална промяна в мисленето и отношението към другия и експертна оценка на всички нива. В която става въпрос за сблъсък на ценности, изхода от който решаваме ние. И те.
Автор: Мария Николова
