Пак сметки без кръчмар

Обещаното не е като даденото

Обещанието, дадено от министър-председателя Борисов през април тази година, звучи като: „Оф, добре ще ви дадем едни пари за увеличение на заплатите, само млъкнете”. И те млъкнаха. Настана тишина и започна очакването. Шест месеца по-късно се оказа, че с чакането ще си останат. Или премиерът не си е пресметнал сметката правилно, или съветниците му не са го посъветвали достатъчно добре как да отговори на протестиращите медици, или някой не си е свършил работата… Или иначе казано: #Кой носи отговорност по контрола върху изпълнението на ангажиментите? Гражданите ли трябва да си следят дали обещанието ще бъде спазено? Или като се пратят едни пари някъде после трябва да се иска отчет, а не „ами министърът да каже къде са парите”?

Топката е в твоите ръце, ти гониш

От своя страна, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев пък заяви, че парите били пристигнали до директорите на болниците, но те сами решавали дали да увеличат заплатите, или да ползват средствата за друго. Прехвърли ли типично по български отговорността той в локален аспект? Все едно им каза: „Вижте к’во, аз парите съм ги дал, че някой друг ви е излъгал спасявайте се”, защото нали той не е човекът, който отговаря за увеличението на заплатите на медицинските работници. И пак да питам, като се дават пари, не се ли иска отчет? Не се ли търси тези ръководители на здравни заведения за какво са похарчили спуснатите им средства.

Кръгът се затваря

Интересно стана обаче, когато се оказа, че кръгът се затвори, връщайки топката отново в ръцете на кабинета. Едва месец, след като бе дадено обещанието, с допълнително постановление сумата от 50 000 000 лева е редуцирана до 6 000 000 лева. Това се налагало, защото всъщност пари няма. Но няма проблем, важното е да сме живи и здрави.

Автор: Атанаска Маркова