Има ли светлина в иранския тунел?

Някои побързаха да оценят поканата на Иран към делегацията с наблюдатели на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) като жест на примирие от страна на Техеран. Нима наистина се появи слаба светлина в тунела с иранската ядрена програма?

Чисто теоретически може да се предположи, че инспекторите от МААЕ няма да налеят масло в огъня и ще успеят да избегнат формулировки за военна насоченост на иранските програми. Преговорите на Техеран с „шестте” ще получат нов старт, а за война с Иран ще може да се забрави, поне временно.

Но сам по себе си фактът за подновяване на диалога с Техеран не може да служи за мерило за прогрес в иранското урегулиране. Тъй като двете страни планират да използват диалога с противоположни цели. На „шестте” преговорите са нужни, за да се опитат да убедят Техеран да се откаже от обогатяването на уран. Иран разглежда диалога като възможност за международно легитимиране на ядрените си програми. Основното, което очакват от Техеран, е да прекрати работата по обогатяването на уран. Но Иран, който въвежда в експлоатация нови ядрени обекти, няма да се реши на това. Дори и пред заплахата от война.

Кой ще спечели и кой ще загуби от нов конфликт, който практически става неизбежен?

Колкото и да е парадоксално, от военен конфликт с Иран ще загубят тези държави, които в най-голяма степен са готови за него – Израел, САЩ, европейските съюзници. От своя страна, най-големи дивиденти ще получат тези, които призовават конфликтът да бъде предотвратен на всяка цена. Сред тях е Русия.

Първо, увеличаващите се цени на петрола ще осигурят милиарди долари в руския бюджет. Второ, спирането на иранските ядрени програми от силите на САЩ и техните съюзници ще избави Русия от появата на още една ядрена държава край нейните граници, а при това Москва няма да има огромни загуби за имиджа като тези, които ще започнат войната. Трето – войната ще увеличи тежестта на Москва като алтернатива на глобален център на силата на САЩ. Вашингтон ще трябва да търси по-активно сътрудничество с Русия в Централна Азия и Близкия изток, а Иран ще трябва да забрави за предишните си обиди към Москва. Накрая, горещите събития в Близкия изток ще бъдат използвани в руската вътрешна политика, като ще предоставят на поддръжниците на теорията за „световния жандарм” и „вашингтонския областен комитет” още една възможност да говорят за истинското лице на САЩ и да заклеймят техните руски съмишленици. В тази ситуация някоя нова мюнхенска реч на Владимир Путин може да прозвучи като актуален отговор на „предизвикателствата на времето”.

Коммерсант