Преди 2 поколения все още бяхме германци, италианци, французи, испанци... Днес националната идентичност е изгубила значението си, а ние все повече заприличваме на другите около нас, смята публицистът Михаел Бьом.
Още: Синдромът на родителското отчуждение и частните случаи на педофилия: Наука, факти и поле за спор
Още: Всичко за перфектното барбекю в Kaufland до 18 май
Какво всъщност определя националната ни идентичност? Езикът ни? Та нали немски се говори и в Австрия и Швейцария, освен в Германия. Правовата ни система също губи националния си характер, тъй като е доминирана от европейските закони и фундаменталните принципи за човешките права. Остават само обичаите и манталитетът: например това, дали на Бъдни вечер украсяваме коледна елха, дали сме дисциплинирани, стремящи се към пълна хармония или идеалисти по природа - каквато представа за германците са имали французите преди 100 години.
Всъщност идентичността е модерен проблем. През Средновековието този въпрос не е стоял на дневен ред, тъй като отделният индивид е бил почти немислим извън своята национална общност. Отговорът на въпроса: "Кой съм Аз?" се търсеше в рамките на принадлежността към висшия клир, благородничеството или крепостничеството в рамките на социалната субординация. Чак философията на Просвещението породи интереса към идентичността, гонейки идеала за "свободния" и "равнопоставен" човек, който има възможност да преследва собствените си интереси. Ерата на Просвещението изигра огромна еманципаторска роля.
И все пак, пробуденото "свободно" и равнопоставено на останалите "Аз" все още търси да се прислони към колективната идентичност на зараждащото се модерно време: например в рамките на една обща социалната класа или пък на една нация, чийто дух се приповдига с помощта на патриотарски речи, посветени на митовете за различни исторически победи или поражения.
Още: Оранжев и жълт код за значителни валежи в събота
Още: Разходка в планината или уютен ден с книга? Времето през уикенда 10-11 май 2025 г.
Все по-малко национални черти
Колкото повече се разгръщат свободата и равенството в модерното общество, колкото повече си пробиват път избирателното право и принципите на социалната държава, толкова повече индивидите се отделят от връзките, които ги "придържат" към определена група, и все повече въпросите за идентичността се превръщат във въпроси на пазарното поведение. А пазарът иска да има свободно движение на стоки, без да му слагат спирачки чрез някакви си обичаи или манталитетни особености.
Още: Българските католици са доволни от избора на папа Лъв XIV
Още: С половин уста патриарх Даниил призова новия папа да спре реформите
По-късно социалната държава "нивелира" и класите, така че работниците, притежаващи акции, също се превърнаха в предприемачи. По-късно се появи и Общият европейски вътрешен пазар, на който националните особености все повече изчезват.
Днешният ни живот не се различава особено от този на нашите съвременници на други места в Европа: и ние днес обичаме да ядем пица като италианците, и питаме веднага кое колко струва - също като англичаните едно време. И също като много други хора, изпитващи лична криза на идентичността и търсещи по този повод съвет от психолози, така и нашето общество днес все повече се пита, в какво точно се изразява неговата идентичност? Но за разлика напр. от 19-ти век днес отговорите все повече отсъстват. Нашата национална идентичност изглежда също е изпаднала в криза - но не поради чуждото присъствие, заключава публицистът и политолог Михаел Бьом.
Още: Обявиха носителите на отличието "Златно перо" за 2025 г.
Още: Тапи към морето: Как се променя движението по АМ "Тракия"
Източник: Дойче веле
