Островът на изчезналото съкровище

28.07.2012 10:28 9674

Чували ли сте за Науру? Всъщност няма как да сте чували, защото тази държавица междувременно е изгубила едничката си слава. Навремето Науру оглавявала списъка на най-богатите, но после пропиляла всичките си богатства.

Науру е островна държава в Тихия океан, разположена на североизток от Австралия. Населението й наброява едва 13 000 души, което я нарежда сред трите най-малки държави в света. В категорията "най-" Науру се вписва и с беднотията си: тази държавица е една от най-осиромашелите в света. Странно, като се има предвид, че до неотдавна островната държава е оглавявала списъка на най-богатите - до началото на 90-те години Науру е имала най-високия в света БВП на глава от населението. Но защо изведнъж изгубва всичкото си богатство? В книгата си "Опустошеният остров" френският журналист Люк Фолие търси отговор на този въпрос.

Добре дошли в рая!

Мъки македонски

От едната страна издигат големански паметници, а от другата ровят в кофите за боклук. Етническите групи в Македония живеят в мир, но ...

Прочети повече

В средата на 19 век "приятният остров", както го нарича първият му западен посетител - британският капитан Джон Фърн, е колонизиран. И докато веднъж британците, веднъж японците, а после и австралийците господстват на него, съдбата на науруанците остава неразривно свързана с... фосфата.

Фосфатът на острова е открит през 1900 г. от златотърсача Албърт Елис. Шест години по-късно Тихоокеанската фосфатна компания вече започва да разработва запасите. "Който държи фосфатните запаси, той определя косвено и икономиката в Европа", отбелязва в книгата си Фолие. Нищо чудно, че колониалните сили започват да се боричкат за острова. Германци, британци и австралийци извличат несметни печалби от природните богатства на Науру. Самите науруанци не получават нищо.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Науру става независима държава едва през 1968 година. И едва тогава фосфатната индустрия отива в ръцете на науруанците. От този момент нататък те заживяват в разкош. Всеки науруанец притежава две до три коли - странна придобивка, като се има предвид, че островът си има едно-единствено шосе. Науруанците започват да инвестират в съседна Австралия: в строежи на гигантски сгради. За работа никой вече и не помисля: за науруанците работят чужденците. Основната дейност на жителите на острова се състои главно в това да си купуват луксозни стоки от чужбина.

Крушението на една държава-джудже

Военна подготовка по... чужди традиции

Хората по принцип си приличат. Само че навиците им са различни. Който обаче не познава чуждите привички, култура, традиции, лесно може...

Прочети повече

През 90-те години обаче еуфорията изведнъж секва: над 80% от фосфатните залежи са изчерпани, Науру е изправен пред фалит. Правителството прави отчаяни, отчасти и не съвсем почтени опити да предотврати необратимото.

Ала нищо не помага. Науру затъва все по-стремглаво и пропада до такава степен, че се озовава в списъка на най-бедните. Днес продължителността на живота на науруанците е под 50 години. Болницата, оборудвана навремето от модерно по-модерно, прилича днес на мизерен лазарет.

Кой точно носи вина за това крушение, не може да се каже. И никой не може да каже как ще изглежда бъдещето на малката държава - включително авторът на книгата за възхода и падението на Науру.

Източник: Дойче веле