Сделката на американския президент Доналд Тръмп, в която той се опитва да е посредник за сключване на мирен договор между Русия и Украйна, ще бъде недействителна според международното право. Дори ако приемем, че Украйна се поддаде на натиска на САЩ и постигне споразумение с Русия, и трите държави ще се сблъскат с фундаментален проблем: международното право ще счита всеки мирен договор, сключен със сила, както прави Русия от 2014 г. насам, за невалиден. Това предупреждава в свой материал Foreign Policy. Авторът на статията е Дънкан Холис, професор по право в университета Темпъл и редактор на "Оксфордски наръчник на международните договори".
Още: Полският президент обясни на Радев защо някой трябва "да хване Русия за гърлото"
Договорът, който Тръмп натиска да се сключи между Русия и Украйна, ще е нищожен
Виенската конвенция за международните договори влезе в сила през 1980 г. Днес 116 държави, включително Русия и Украйна, са задължени да спазват нейните разпоредби. САЩ, макар и да не са страна по конвенцията, също признават повечето от нейните разпоредби, посочва авторът.
Следователно ето в какво се състои проблемът за Украйна и Русия: Член 52 от конвенцията гласи, че "Договорът няма юридическа сила, ако сключването му е постигнато чрез заплаха или употреба на сила в нарушение на принципите на международното право, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации".“
Преди Втората световна война международното право позволяваше на държавите след война да се принуждават взаимно да сключват договори. Но уставът на ООН, изготвен под ръководството на САЩ, промени тази ситуация радикално.
Той забрани използването както на заплаха, така и на сила при сключването на договори, освен в случаите на самоотбрана или с разрешение от Съвета за сигурност на ООН. Идеята беше да се избегнат бъдещи споразумения като скандалното Мюнхенско споразумение от 1938 г., когато Великобритания, Франция и Италия се съгласиха с анексирането на Судетската област на Чехословакия от нацистка Германия.
По този начин експертите, подготвили първия проект на Виенската конвенция, формулираха така член 52, че всички договори, сключени под заплаха или с употреба на сила в нарушение на Хартата, да бъдат анулирани и обявени за нищожни. Международният съд определи член 52 като правило на обичайното международно право, което обвързва всички държави.
Още: Тръмп: Ванс може би е прав, че Русия иска твърде много (ВИДЕО)
Русия не може да претендира за самозащита
Твърденията на Владимир Путин, а понякога и на Доналд Тръмп, че Украйна е отговорна за настоящия конфликт, са просто несъстоятелни.
Защо това е така? Защото без значение дали конфликтът е започнал през 2014 г. с появата на т.нар. "зелени човечета" в Крим (военни части, които Русия изпращаше на полуострова, макар официално да отричаше - бел.ред.) или с пълномащабното нахлуване на руските сили в Украйна през февруари 2022 г., Русия е тази, която наруши Устава на ООН. Тя не може да претендира за самозащита или да иска одобрение от Съвета за сигурност за действията си. Всъщност, самото Общо събрание на ООН излезе изрично с такова заключение през март 2022 г.
Дори ако Украйна се съгласи да отстъпи територия в опит да договори поне някакви благоприятни клаузи от мирния договор (например, гаранции за сигурност и признаване на правото ѝ да се присъедини към ЕС), това няма да спаси ситуацията. Всяко мирно споразумение, което предвижда териториални или финансови отстъпки в интерес на Русия, трябва да се счита за постигнато чрез сила, и това автоматично го прави невалидно.
Привържениците на realpolitik ще се чудят защо такъв украинско-руски мирен договор ще е недействителен, ако страните го приемат на политическо ниво. В последно време, за да се избегнат правата и задълженията съгласно международното право, държавите все по-често разчитат на необвързващи споразумения. Пример е т.нар. ядрена сделка с Иран - като не я сключи под формата на официален договор, администрацията на Барак Обама избегна враждебен процес на одобрение от Сената на САЩ, но това пък позволи по-късно на Тръмп при първия му президентски мандат да се оттегли от споразумението, без Иран да има право да задейства каквато и да било правна защита.
Още: 100 дни провал: Тръмп се отказва от ролята на посредник в мирните преговори в Украйна
Как да накараш някого да спазва такъв договор?
Ако мирният договор между Украйна и Русия бъде анулиран преди мастилото да изсъхне, нито една от страните няма да има законната възможност да изисква от другата да спазва неговите клаузи. Нито една от страните няма да може да прилага санкции или други контрамерки в случай на нарушение на такъв недействителен договор.
Такъв договор ще доведе до опасна нестабилност вместо до мир - във всеки един момент Украйна или Русия биха могли просто да обявят, че споразумението винаги е било невалидно и да възобновят конфликта. Трети държави също ще имат право да откажат да признаят споразумението или да следят за неговото спазване.
Има два начина да се избегне невалиден договор
Първият е базиран на самоотбраната. Ако първоначалната жертва на агресията е отблъснала инвазията и диктува условия на агресора, договорът става валиден, дори и да е сключен под принуда. Но в момента подобна възможност за Украйна изглежда малко вероятна.
Вторият вариант е да се позволи на Съвета за сигурност на ООН да ратифицира споразумението в рамките на пълномощията си за поддържане на международния мир и сигурност. Той вече го е правил в миналото - например, когато сложи край на войната в Косово през 1999 г., както и на боевете между Етиопия и Еритрея през 2000 г. Може да го направи и в този случай.
Още: The Atlantic: Тръмп моли Путин да не го унижава пред целия свят
Какво трябва да направи Тръмп?
Следователно САЩ не би трябвало да се стремят сами да бъдат посредник за мирно споразумение, а да си осигурят подкрепата на мнозинството от членовете на Съвета за сигурност, включително тези, които, подобно на САЩ и Русия, имат право на вето, а именно Великобритания, Франция и Китай.
Правилото, което обезсилва договори, сключени под натиск и принуда, съществува именно защото всички държави членки на ООН са приели правна система, която не позволява на по-силния винаги да бъде прав.
Затова държавният секретар на САЩ Марко Рубио трябва да се опита да убеди Белия дом, че работата със Съвета за сигурност сега е най-добрият път напред.
