Пет урока от конфликта в Газа

Израел се научи да слага край на война

През последните шест години Израел взе участие в три войни с неубедителен край – в Ливан през 2006 година и в Газа през 2008-2009 и 2012 година. Нито една от тях не доведе до явна победа на Израел. И трите започнаха по един и същ начин – с мащабни въздушни бомбардировки, които значително намалиха военния потенциал на израелските противници. И при трите конфликта явният успех на първоначалните действия доведе до призиви за мащабна сухопътна операция с надеждата един път завинаги да се сложи край на заплахата, която идва от „Хизбулла” и „Хамас”.

В Ливан сухопътната операция не постигна големи успехи, но коства живота на много израелци и разклати международните позиции на Израел. Последната война в Газа превърна райони на гъстонаселената ивица в руини, коства живота на 1400 палестинци и предизвика разследване на ООН, което заключи, че Израел може да е извършил военни престъпления. Този път израелските лидери изглежда, че са готови да приемат малка война с ограничени успехи, отколкото голяма война с ограничени успехи.

„Хамас” е легитимен регионален играч

„Хамас” може все още да се смята за терористична организация от Израел, САЩ и ЕС, но малцина се осмеляват да се отнасят с палестинското движение по този начин. В арабския и ислямския свят „Хамас” отдавна загуби своя безправен статут – неговите лидери са добре приети гости в кралските дворци и президентските резиденция от Турция до Катар и от Тунис до Йордания.

Естествено, новото правителство на „Мюсюлмански братя” в Египет е особено близко до своето палестинско разклонение. Но правителствата на запад, и дори в самия Израел, изглежда също променят своите позиции.

Израелски представители настояват, че не са по-близо до признаването на „Хамас” за легитимен политически актьор, отколкото преди. Но споразумението за примирие ясно сочи, че ислямската група вече има солидни позиции. Нещо повече, то предлага няколко конкретни мерки, които ще укрепят управлението на „Хамас” в Газа.

Трябва да се отбележи, че нито веднъж по време на преговорите за примирие не се споменаваше за знаменитите условия на Близкоизточната четворка – пакет от политически ангажименти, които международната общност иска „Хамас” да изпълни.
Сред тях са прекратяване на насилието и признаване на Израел. Накрая, изглежда, че „Хамас” успя да принуди Израел, САЩ и други да комуникират по определени от палестинското движение правила – като с влиятелна политическа сила, която повече не може да бъде игнорирана.

Мурси премина първото си изпитание

Мохамед Мурси бе окъпан в похвали в сряда вечерта и лесно може да се види защо е така. Всичко можеше да се обърка за египетския лидер, който бе принуден да прави политически акробатики по време на конфликта.

Показването на безусловна подкрепа за „Хамас” би навредило на неговите възможности на посредник, би задълбочило разделението с Израел и би влошило отношенията със САЩ. В същото време неуспехът да се помогне на „Хамас” и на населението на Газа би разгневил неговата база и би подкопал претенциите му за регионално (и морално) лидерство.

Накрая, Мурси изглежда, че направи всичко правилно. Той изпрати своя премиер в Газа по-малко от 48 часа след началото на конфликта, което беше силен знак за солидарност. Президентът рязко осъди израелската „агресия”. Но накрая оказа решаваща услуга на Израел като посредничи за постигането на примирие, което предотврати потенциално опустошителна сухопътна операция и възстанови спокойствието както в Южен Израел, така и в Газа.

Махмуд Аббас е изтощена сила

Това трябваше да бъде моментът на Махмуд Аббас, лидерът на Организацията за освобождение на Палестина и президент на Палестинската власт.

След години на провалена дипломация, той трябваше да спечели признаването на независима палестинска държава от Общото събрание на ООН. Резолюцията, в която се иска повишаване на статута в ООН на палестинците до „страна наблюдател”, все още може да спечели мнозинство от гласовете в Събранието по-късно този месец. Но това би била слаба и празна победа в момент, когато палестинците в Газа и в района на Западния бряг празнуват „съпротивата”, предложена от „Хамас” и от други групировки.

Тези празненства може да се окаже, че са насочени в погрешна посока. Вотът на ООН може да доведе до много по-важни политически резултати.

Но палестинците няма да забравят лесно, че техният президент отказа да посети Ивицата Газа, когато тя бе подложена на израелски бомбардировки. Този провал изглежда още по-голям, имайки предвид дългия списък с политически лидери и чиновници от арабския свят, които пристигнаха в Газа.

Противоракетната отбрана спасява животи в Израел (и в Газа)

Това беше първият реален, мащабен тест за новата система „Железен купол” на Израел. Противоракетният щит отлично издържа теста, като ефективно спря всяко оръжие на „Хамас” и на други екстремистки групи в Газа.

Въпреки че трима израелци бяха убити при ракетен обстрел по време на втория ден на конфликта, системата успя да прехване огромен брой ракети и снаряди, които бяха насочени към населените райони. „Железен купол” спаси живота на израелците и даде на правителството и армията по-голяма възможност за оперативни маневри.

По-важно – може би помогна на Израел и Газа да избегнат сухопътна инвазия. Военни представители казват, че системата е успяла да задържи израелските жертви толкова ниски, че натискът да се нахлуе в палестинската територия е бил много по-слаб.

Файненшъл таймс