"Санаториумът" Давос

Преди да стане известен като място за ежегодна сбирка на лидерите на глобализацията Давос беше мястото, където богатите хора идваха, за да се лекуват от туберкулоза. Клаус Шваб, човекът, който създаде Световния икономически форум през 70-те години на миналия век, заяви, че курортът е на път да се върне към предишната си употреба. „Давос ще бъде санаториум за света през следващите пет дни”, каза той.

Неговите думи обобщават настроението на тазгодишната среща. Признава се, че всичко не е наред със света. Но след четири години на спиране и започване на възстановяването, увеличаване на безработицата, мерки за съкращаване на разходите, дългови кризи и увеличаващо се социално недоволство, човек не се нуждае от осемцифрена заплата, за да разбере това. Няма план за излизане от кашата и дори липсва голямо желание от тези, които се справят доста добре при сегашната система, да започнат да разработват подобен план.

Шваб заяви, че компаниите трябва непрекъснато да реинвестират и да станат социално отговорни. Посланието, което той иска срещата да изпрати до протестиращите от движението „Окупирай”, е, че „Давос разбира”. Но дали наистина това е така.

Иронично или не, темата на тазгодишната среща е „Голямата трансформация”, подобно на заглавието на известната критика на капитализма на 19 век от Карл Поланий. В нея той посочва, че капитализмът е утопичен и неустойчив. Вторият опит за непринудено честен модел, който стана възможен след падането на комунизма в източния блок, сега също има проблеми, както без съмнение Поланий би прогнозирал.

Но повечето от събралите се в Давос не искат да чуят от профсъюзите предупреждения, че капитализмът ще се самоизяде, ако работниците не успяват да купят продуктите, които произвеждат, ако неравенството продължава да се задълбочава, ако глобалната безработица остане на ниво 200 милиона души и обикновените данъкоплатци са принудени да плащат за греховете на банките под прикритието на програмите за съкращаване на разходите.

Чувството сред водещите мениджъри е, че неравенството на доходите е подобно на снежните бури, които връхлитат алпийските върхове през последната седмица – природна стихия, която не може да бъде контролирана.

Бен Фервайен, изпълнителен директор в „Алкател-Лусент”, посочва, че хората трябва да престанат да бъдат носталгично настроени, тъй като няма връщане назад към стария свят. Развивайте се, приемете промяната, свиквайте с програмата на глобализацията – това е неговият отговор на тези, които са гневни срещу прекалената корпоративност, несигурността за работните места, офшорните сметки и банките, смятани за твърде големи, за да рухнат.

Подобни думи не впечатляват Амадеус Тиеман, инженер от Цюрих, който е сред протестиращите в Давос. „Ние вярваме, че лидерите на Световния икономически форум просто се опитват да внедрят нови системи, за да увеличат своите печалби, а не да помогнат на света”, посочва той.

Изказванията не впечатлиха и присъстващите в залата. Салил Шети, генерален секретар на „Амнести интернешънъл” в Лондон, предупреди за „експлозии”, тъй като хората са гневни от неравенството.

„Най-големият риск е проваленото лидерство. Изглежда сякаш лидерите са заспали на волана”, отбелязва Шети.

Междувременно бившият британски министър Питър Манделсън говореше за нуждата от нов тип глобализация, „за да се намалят цената и проблемите на системата”. Според него в момента светът преминава през трета вълна на глобализация, като Германия е примерът за нужния модел, ориентиран към хората.

Манделсън посочи, че икономическата криза през последните четири години лесно може да се излее в силно антиглобализационно движение, което би имало гибелни последици.

Дори по-силни предупреждения дойдоха от инвеститора Джордж Сорос, който прогнозира, че неизбежният резултат от мерките за съкращаване на разходите ще бъдат фалитът на Гърция, заразяване, водовъртеж от икономически срив и социално недоволство и евентуално заплаха за самия ЕС.

При откриването на форума германският канцлер Ангела Меркел не каза нищо запомнящо се или интересно. Тя подчерта нуждата от бюджетна дисциплина, конкурентоспособност и солидарност. Малко по-малко Европа постига целта, въпреки че прогресът може би не е достатъчно бърз, посочи Меркел.

Изглежда, че нейната цел е Обединени щати на Европа, като Европейската комисия ще действа повече като правителство. Британският премиер Дейвид Камерън може да има проблем с това.

Европа прекара по-голямата част от последните 12 месеца в отричане за размера на проблемите. Същото може да се каже и за Давос, където преди година водещи мениджъри прогнозираха, че 2011 година ще бъде златна година. Вместо това, тя се оказа изключително трудна, поне за страните в развития свят.

Ще бъде ли по-различна 2012 година? Доказателствата досега сочат, че няма шанс за това.

Гардиън