Спасяването на Испания няма да реши проблемите

Със споразумението за спасяване на проблемните испански банки Европа отново избегна пълно потъване в дълговата криза, която продължава вече три години. Но сега много по-големи предизвикателства заплашват континента и цялата световна икономика.

Най-неотложните опасения произтичат от събитията в една от страните в периферията на еврозоната – Гърция.

Спасяването на испанските банки ще бъде скъпо – около 125 милиарда долара, но ще бъде по силите на европейския спасителен фонд. Много по-трудно могат да бъдат изчислени последиците, ако след изборите в Гърция в неделя новото правителство се откаже от споразумението, договорено с европейските кредитори преди няколко месеца. Може да се стигне до напускане на еврозоната, което ще заплаши съществуването на самия валутен съюз, облагодетелстващ предимно по-проспериращите страни-членки, като Германия.

Нещо повече, испанското спасяване няма да повлияе много на пристрастеността на европейските банки да заемат пари, от които се нуждаят, за да покриват ежедневните си финансови нужди.

„Начинът, по който функционира валутният съюз, не е устойчив. Разпадането на еврозоната ще донесе изключително високи разходи и рискове, които никой реално не може да прогнозира”, заяви президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман.

Бившият гръцки премиер Лукас Пападимос заяви, че напускането на еврозоната ще бъде катастрофално, ще тласне инфлацията в страната до ниво от 50%, ще подложи гръцките банки на изключителен натиск и ще срине стандарта на живот.

„Залозите са изключително високи”, каза Пападимос, който е бивш вицепрезидент на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Най-големият страх на Европа е от заразяване – инфекция на финансова паника, която може да се разпространи много извън Гърция. Испанските лидери от дълго време говорят, че проблемите на Гърция са допринесли за общата пазарна несигурност и са помогнали за подриването на испанските банки.

В неделя премиерът Мариано Рахой предупреди, че ситуацията в испанската икономика ще се влоши преди да започне да се възстановява.
„Годината ще бъде лоша”, каза премиерът.

Решаващият въпрос е как споразумението за испанските банки ще бъде посрещнато от инвеститорите.

„Със сигурност това е решение. Помощта за Испания може да има положителни последици, но няма да реши нищо в дългосрочен план”, смята Адам Паркър от „Морган Стенли”.

Следващата задача за европейските лидери ще бъде да покажат на останалата част на света, че полагат реални усилия за поправянето на недостатъците в еврозоната, които позволиха проблемите в една малка страна като Гърция да заплашват световната икономика.

На 28 и 29 юни европейските лидери ще се съберат в Брюксел, за да обсъдят, освен всичко друго, по-близката фискална интеграция. Въпреки призивите на някои лидери за споделен надзор на бюджетите и дефицитите, все още не са направени никакви конкретни предложения.

Дори ако след изборите Гърция има правителство, което иска да се придържа към международните ангажименти, остават съмнения за това, че властите в Атина ще успеят да изпълнят тези задължения. Голям обем частни пари вече напуснаха Гърция, докато изпадналата в депресия икономика и намаляващи данъчни постъпления заплашват да тласнат страната в още по-дълбока бездна.

„Дори да има ново правителство, съмнявам се дали институционалната рамка в Гърция може да гарантира програмата. Кой има компетенцията да изпълни програмата? Това е основният въпрос”, посочва Юрген Щарк, бивш член на Борда на директорите на ЕЦБ.

Бостън глоуб