С пречиствателни станции и ВЕИ - това допринася България, за да не стане планетата Земя по-лошо за обитаване от хора място. Това казва в различни медийни изяви екоминистърът ни Ивелина Василева от края на миналата седмица насам.
Коментар на редактора
Потрес. Пълен. И то не толкова защото борим метана със станции, които чакаме, че да не гледаме с "кафеви очи" места като Лозенец, а защото и тук върви поговорката "гладният на сития не вярва".
Опазването на планетата не е нещо, което е по силите на само една държава - то е концентрирано усилие на всички държави, най-вече големите. В това отношение ние нямаме думата - бихме могли да кажем позицията си и евентуално да убедим други в нея, за да я подсилим пред света. Това нещо се нарича външна политика. В прилагането на политиката обаче отдавна проваляме - защото в Париж отиде президентът ни, който дори по държавно устройство не е водеща фигура в държавната ни структура, а това е показателно - хич не ни и вълнува концентрирано, приоритетно усилие. От друга страна е по-добре, че не беше Борисов там, за да не придобие ново измерение приказката "да не се излагаме пред чужденците". Че щяхме да поставим нов рекорд по умствено прегазени с "джипката" ...
България глобалното затопляне няма да спре - ние не можем да опазим собствената си природа. Това е стъпката, която може да направи всяка държава сама за себе си, за да помогне и за общото благо. Как я правим ние всички сме наясно - случаи като наводнението в "Аспарухово" отпреди година дават доказателства. Най-голямото доказателство за липсата на ефективна политика е ВЕИ секторът - всичките ни политици, от Тройната коалиция до Борисов, позволиха с нормативни хватки и безкрайно облъчване "зелената енергия" да се превърне в мръсна дума за популистка употреба. Държавническото безхаберие в грижата за природата, обаче, не се отразява моментално върху оцеляването ни - както се отразява на джоба ни наглостта на "Топлофикация" да речем. Затова и българинът въобще не може да се трогне от глобални теми като опазването на природата масово. Ние ще изпищим, когато дойде голямото цунами и моментално ни се отрази, на секундата - дотогава 97% няма да се интересуваме от света.