Пет дни, трима комисари и един въпрос: накъде отива Европа?
От 16 до 20 юни българската столица се превърна във форум на реалностите, а не на реториката. Петото издание на Green Transition Forum (GTF 5.0) събра в София над 5500 участници, 350 говорители от 32 държави, над 40 тематични панела, и повече от 60 корпоративни и институционални партньори. В навечерието на ключов Европейски съвет, който цели да преосмисли ролята на Европа в света, именно София зададе тона: какво означава „преход“ в среда на ускорена геополитическа фрагментация и икономическа трансформация?
GTF 5.0 не просто акцентира върху зелената трансформация — той очерта хоризонтите на конкурентоспособност, индустриална политика, регионална свързаност и ново разбиране за устойчив растеж в глобален мащаб. Присъствието на трима еврокомисари — Тереза Рибера (зам.-председател на ЕК, отговорна за климат и конкурентоспособен преход), Роксана Мънзату (зам.-председател на ЕК по социални права, умения и заетост) и Екатерина Захариева (еврокомисар за иновации, стартъпи и научни изследвания) — придаде институционална тежест на дебата. Те влязоха в директен диалог с представители на правителствата и индустриите от Централна и Източна Европа, които все по-често определят тона в нововъзникващата икономическа география на континента.
Между индустрия и идентичност
Министри и заместник-министри от България, Гърция, Румъния, Турция и Албания дадоха гласност на регионалните приоритети, а дискусиите показаха, че Централна и Източна Европа не търси повече „включване“ — тя вече участва, диктува темпо, предлага алтернативи. От страна на България участие взеха министър-председателят Росен Желязков, председателят на Народното събрание Наталия Киселова, вицепремиерите Томислав Дончев и Гроздан Караджов, както и министрите на енергетиката, икономиката, околната среда, регионалното развитие, земеделието, електронното управление, социалната политика и образованието. Гърция бе представена от министъра на развитието Панайотис Теодорикакос, а Турция, Румъния и Албания – от свои високопоставени заместник-министри.
Към институционалната линия се включиха и водещи гласове от Европейската комисия: Чарлина Вичева (ГД „Морско дело и рибарство“), Андриана Сукова (ГД „Заетост“), Ян Дусик (ГД „Климат“), Гейс Схилтхюис (ГД „Земеделие“) и Лукаш Колински (ГД „Енергетика“), а за първи път участва и ОИСР, чрез Куми Китамори, зам.-директор на дирекция „Околна среда“.
Преходът като геополитическа реалност
В центъра на дебатите не беше просто въглеродният отпечатък, а отпечатъкът, който Европа оставя върху глобалната сцена. Форумът излезе извън тесните рамки на „зеленото“, за да говори за индустрия, сигурност, дигитална инфраструктура и демография. Когато проф. Дарон Аджемоглу, носител на Нобелова награда по икономика за 2024 г., заяви, че „бъдещето ще бъде такова, каквото ние го направим“, думите му отекнаха не като абстракция, а като предупреждение.
С посланието "Европа стои пред кръстопът, а пътят напред изисква смели решения и единство" бившият италиански премиер и настоящ президент на института "Жак Делор" Енрико Лета очерта своята визия, базирана на доклада му за бъдещето на Европа "Повече от единен пазар".
Именно в тази посока GTF 5.0 показа ново лице: форумът не просто тълкува прехода като зелен, а като многопластов процес – икономически, технологичен, социален и геополитически. С поглед, който все по-често надхвърля границите на региона.
Една платформа с наднационален потенциал
София успя не само да събере гласове. Тя ги организира в смислен разказ. Не беше демонстрация на дипломатически протокол, а инструмент за формулиране на реални политики. В един все по-фрагментиран свят, Green Transition Forum се утвърди като платформа, която не просто отразява динамиката на времето, а започва да я проектира.
И може би точно в това е трансформацията: от форум за зелена икономика в ЦИЕ към механизъм за глобален диалог по темата за бъдещето — в цялата ѝ комплексност.
