Доналд Тръмп е готов да каже на НАТО, че е уволнено

Преди две години президентът на САЩ Барак Обама отправи строго предупреждение на Русия и твърдо обещание на съюзниците от НАТО: САЩ са готови да отидат на война, за да защитят трите Балтийски републики от възможна агресия. „Договорът на НАТО е кристално ясен: нападение срещу един е нападение срещу всички“, заяви Обама по време на своя реч в естонската столица Талин. „Вие загубихте вашата независимост преди веднъж. С НАТО вие няма да я загубите никога повече“, добави той.

Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп има различно послание за отвъдатлантическите партньори на страната: плащайте, или ви оставяме сами. В свое интервю, което шокира съюзниците на Вашингтон, Тръмп заяви, че, ако бъде избран за президент, САЩ няма да защитават автоматично страните членки от НАТО, ако бъдат нападнати от Русия. Възпирането на Москва от това да прегази други държави е, разбира се, причината по която НАТО е създадено. Тръмп заяви, че, ако съюзниците в Европа и Азия не платят своя дан за военната помощ на САЩ, то „да, напълно съм готов да кажа на тези държави „Поздравления, ще се защитавате сами“.

Съпартиецът на Тръмп Нют Гингрич дори отиде по-далеч от кандидата, заявявайки, че съюзниците в НАТО „трябва да се притеснят за нашето участие“, защото според него те не допринасят с нищо. Гингрич нарече трансатлантическите съюзници „източник на слабост, не източник на сила“. Бившият председател на Конгреса заяви относно Естония, че не би рискувал „атомна война за място, което е в предградията на Санкт Петербург“.

Коментарите на Тръмп и на един от водещите му съпартийци са в остър контраст не само с речта на Обама в Естония през 2014 г., но и с десетилетията американска дипломация, изграждани от президентите и от Демократическата и от Републиканската партии от края на Втората световна война насам.

Подобни политики, изпълнени от евентуалното президентство на Доналд Тръмп, ще са фактическо предаване през президента на Русия Владимир Путин, който е прекарал години в опити да подкопае НАТО, заради приемането на членството на трите Балтийски републики, които той вижда като част от руската сфера на влияние. През изтеклото десетилетие Путин използва кибератаки срещу Естония, нападна Грузия и анексира Крим, докато изпращаше неуниформени войници, за да подкрепят силите на сепаратистите в Източна Украйна.

От Хари Труман до Барак Обама, Вашингтон никога не се е отклонявал от отдадеността си към трансатлантическия съюз, виждайки в него основа за стабилност и за ефективно възпиране на Русия. Същото непоколебимо обещание за военна помощ е дадено и в договорите за взаимна отбрана с Япония и Южна Корея, където САЩ се опитват да уравновесят Северна Корея и Китай.

Тръмп обаче заяви, че времената не са „като преди 40 години“ и че САЩ не може да си позволява да разполага военна сила навсякъде по света, включително и 28 хил. войници в Южна Корея, без някаква финансова подкрепа от съюзниците. Но южнокорейското правителство плаща половината средства за базите на САЩ и издръжката на войниците в страната. Командирът на американските сили в Южна Корея ген. Винсент Брукс заяви на комисията по въоръжените сили на Сената през април, че „Южна Корея поема голяма част от американския товар там“. Японското правителство също изплаща цената на „ленд-лиза“ за американските бази там. Страната отделя около 4 милиарда долара разходи, свързани с базите.

Коментарите на Тръмп идват съвсем скоро след като министерството на отбраната на САЩ предупреди, че Русия представлява най-сериозната опасност за сигурността пред страната. Генерал Джоузеф Дънфорд заяви миналата година, че Русия остава единствената „заплаха за съществуването“ на САЩ. Републиканските конгресмени също повтаряха тези предупреждение и настояваха Белия дом да спре с бавенето по отношение на Москва.

Думите на Тръмп зашеметиха външните министри из Европа и Азия и накараха някои дипломати да изоставят своето традиционно колебание да подкрепят някой от кандидат-президентите. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви рязко, че двете световни войни са доказали, че мирът в Европа е в интересите на САЩ. „Солидарността сред съюзниците е ключова ценност за НАТО. Това е добре и за европейската, и за американската сигурност. Ние се защитаваме един-друг“. И други в НАТО изразиха мнение, че тези, които си мислят, че съюзниците са „гратисчии“, трябва да запомнят, че те са „разположили една трета от войските в Афганистан за последното десетилетие. В Афганистан над хиляда войници от европейските страни членки на НАТО са загубили живота си“.

Екипът на кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия Хилари Клинтън прие думите на Тръмп като предателство спрямо половинвековната политика и на двете партии. „Роналд Рейгън би бил засрамен. Хари Труман би бил засрамен“, заяви съветникът на Клинтън Джейк Съливан. Той осъди Тръмп, че се отказва от „защитата на нашите съюзници в НАТО срещу руска инвазия“. „Справедливо е да приемем, че Владимир Путин е за това Тръмп да стане президент на САЩ“, добави той.

Самият Тръмп нарече руския президент „силен водач“ и предрече, че ще може да работи с него, докато неговият предизборен щаб успешно намали остротата на речите в Републиканската партия и премахна призивите за въоържаване на украинската армия срещу проруските сепаратисти. През последните години Тръмп преследваше бизнес цели в Русия, включително и опит да организира там конкурса „Мис свят“. Мнозина от най-близките му съветници също имат бизнес интереси, свързани с Русия. Мениджърът на щаба му Пол Манафорт бе консултант на проруския бивш украински президент Виктор Янукович. Друг съветник, Картър Пейдж, бивш консултант на „Газпом“ заяви, че Вашингтон трябва да бъде обвинен за напрежението с Москва заради Украйна. По време на публична лекция миналия месец в руската столица Пейдж обвини САЩ, за „често лицемерния фокус върху демократизацията, неравенството, корупцията и смяната на режимите“. Тези думи носят ехото от реториката на Москва и на другите противници на САЩ, които обвиняват Вашингтон в двойни стандарти в критиката му по човешките права.

По време на интервю на въпрос относно масивната чистка на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в армията, полицията и университетите на страната, Тръмп заяви, че САЩ не трябва да „мъмрят“ другите страни относно гражданските свободи. „Вижте какво се случва с нашата страна. Как ще поучаваме, докато хората застрелват хладнокръвно нашите полицаи?“, заяви Тръмп.

Братът на Обама ще гласува за Тръмп

Полубратът на президента на САЩ Барак Обама Малик заяви, че на изборите за президент на САЩ през ноември би гласувал за кандидата на Ре...

Прочети повече

Вицепрезидентът на Тръмп, губернаторът на Индиана Майк Пенс, в опит да потуши възмущението от коментарите на бизнесмена, настоя, че Тръмп няма да изостави партньорите на САЩ от другата страна на океана. Пенс обаче заяви, че е съгласен с Тръмп относно това, че САЩ трябва да направят преоценка на това, как да вършат бизнес с международните партньори. „Ние трябва да погледнем към своите съюзници по света и да направим така, че и те да заплатят своят справедлив дял“, заяви той.

Отказвайки да коментира директно думите на Тръмп, прес-секретарят на Държавния департамент на САЩ Джон Кирби заяви, че връзката на Вашингтон с съюзниците от НАТО не подлежи на обсъждане. „Този траен ангажимент стои в основата на политиката на САЩ към сигурността на Европа откакто Договорът за НАТО бе подписан през 1949 г.,“, заяви той.

Латвийският посланик в САЩ Андрис Разънс заяви, че думите на Тръмп са застанали на предните страници във вестниците в страната му. Разънс заяви, че ясните ангажименти сред страните членки на НАТО са по-важни от когато и да е, особено на фона на руското агресивно поведение спрямо Украйна, Грузия и трите Балтийски републики. На молба да коментира оплакването на Тръмп, че повечето членовете на НАТО не изразходват достатъчно средства за отбрана, посланикът заяви, че Латвия бележи прогрес. Страната трябва да достигне целта да изразходва за отбрана 2% от бюджета си до 2018 г. „Това, което мога да кажа е, че Латвия е съюзник в НАТО и ние почитаме ангажимента си, изпращайки войници за операциите на Алианса в Афганистан и Ирак“, заяви той .

Ако Русия се опита да извърши нападение срещу някоя от малките Балтийски републики, НАТО няма да направи много, за да спре това в краткосрочен план. Но според експерти и бивши дипломати заплахата от потенциален военен отговор на НАТО е реална спирачка към руските стремежи за завръщането към границите от съветските времена. „В един съюз на демокрации винаги ще го има въпроса за споделянето на цената“, заяви Станли Слоън, експерт от Атлантическия съюз. Но за някои съюзници от НАТО, надничащи из граничните огради към внезапните учения с хиляди руски войници с ново оръжие и тежки танкове, думите на Вашингтон се смятат за нещо важно. „Сдържането на Русия означава много неща, като индикацията за намерение и подкрепа например “, добави Слоън.

Foreign Policy