Според данните в допитване, проведено в рамките на проекта "Sputnik.Мнения" от британската социологическа компания Populus в САЩ и европейски държави за агенция Sputnik, над половината участници в допитването (51%) смята, че властите в техните държави не трябва да приемат бежанци.
На въпроса „Как смятате, трябва ли правителството във вашата страна да приема бежанци или не?“ средно 62% от жителите на държави в Източна Европа (Унгария, България,Чехия, Полша) отговарят с „не“. Най-висок е процентът на произнеслите се срещу приеман на бежанци в Чехия(73%), Унгария (63%) и България (62%).
В страните от Западна Европа (Германия, Франция, Великобритания) противниците на приема на мигранти се оказват по-малко – 42%. В САЩ срещу приемането на бежанци се обявяват 35%.
Най-много допитани, смятащи, че правителството им трябва да приеме бежанци, има в Германия – 58%. Най-малко е броят им в Чехия – 17%.
Допитването е проведени от Populus в периода 25 септември - 15 октомври 2015 година. В допитването са взели участие осем хиляди души, по хиляда жители на всяка от страните - Великобритания, САЩ, Германия, Франция, България, Унгария, Чехия, Полша. Подборът им представлява населението по пол, възраст, география.
Директорът на ИОнсттута за съвременно държавни развитие, политологът Дмитрий Солонников смята, че за отношенията към бежанците голямо влияние оказват благосъстоянието на самите европейци.
„Европейците вече не са толкова богати, не са толкова заможни, затова са станали по-малко толерантни. Усещането за настъпващата икономическа неяснота влияе на тяхното отношение към новите граждани в Европа. Смятам, че в тази ситуация е много характерно е разделението между Източна и Западна Европа. Западна Европа все пак и живее по-добре, и традиционно се отнася по-добре към новите граждани, те осъществяват мисията по разширяването на Европа, приемането на нови членове в ЕС и увеличаването числеността на европейците“, казва Дмитрий Солонников.
Според него източно европейските държави се опасяват, че заради бежанския поток те ще спрат да получават пълния размер на помощта, която днес им се оказва от Западна Европа.
„Източноевропейците, които до голяма степен са живели (добре) благодарение на възможността за получават дотации и помощ от Западна Европа, сега чувстват, че „у господина може да се появи нова любима жена“. И поради това те се опасяват, че помощта, която са получавали, сега ще намалява и ще отива за бежанския поток. И в това отношение влошаващото се икономическо положение ги принуждава да се страхуват от този поток и да са по-малко толерантни“, предполага политологът.
Освен това той смята, че отношението към мигрантите зависи и от това, който оглавява правителството на една или друга европейска държава.
„Последствия може да има от предизборните кампании. И ние виждаме, че тези последствия вече се задават. Например в Швейцария победи партия, обявила се срещу евроинтеграцията, против гостоприемството по отношение на бежанците. И смятам, че такива процеси ще се проявяват все по-активно и по-активно на изборите в Европа. Не смятам, че това ще доведе до разпадането на ЕС, но известни сериозни процеси на ограничаване влиянието на Брюксел над националните правителства вече се наблюдават“, заключва Солонников.
РИА Новости
