Археолози разсеяха представата за „римско клане“ в селището от желязната епоха Мейдън Касъл. Хората, чиито останки били открити в крепостта, не са загинали по време на нито една битка с римляните, както се е смятало почти сто години. Радиовъглеродното датиране показало, че са починали няколко десетилетия преди римското нашествие.
Мейдън Касъл е най-голямото укрепление от желязната епоха във Великобритания и дори в Европа. През 30-те години на миналия век археолози разкопали на мястото десетки скелети с травми от остри оръжия. Ръководителят на разкопките Мортимър Уилър тогава свързал находката с римските завоевания: според неговата версия местните жители са загинали, защитавайки крепостта от легионери. Тази история станала популярна и попаднала в учебници и документални филми.
Странните погребения
Но съмненията относно нейната достоверност отдавна се повдигат. Учените обръщали внимание на странности: липсата на детски останки, преобладаването на млади мъже и необичайните погребални обреди. Ново изследване на археолози от университета в Борнмът слага край на споровете, като преразглежда ключови доказателства с помощта на съвременни методи. Резултатите са публикувани в Oxford Journal of Archaeology.
Оказало се, че останките принадлежат на хора, починали в различно време между 50 г. пр.н.е. и 80 г. сл.н.е. Само двама от тях са починали след 43 г. сл.н.е., времето на римското нашествие. Повечето от нараняванията, включително рани от порязване и фрактури, са нанесени с традиционни келтски оръжия, а не с римски. Например връх на копие в гръбначния стълб на един от мъжете преди това е бил сбъркан с римска стрела, но съответства на местни аналози.
Нищо общо с римляните
Останките били разделени на четири групи по типа погребение. Първата група била от тела, поставени в стари ями за съхранение на зърно. Те лежали настрани или по гръб със свити крака – тяхното положение сочи икономия на място. Подобни погребения са характерни за III – I век пр.н.е. и са открити и в други келтски селища.
ОЩЕ: Древните римляни излъгали за военна победа над кушитите
Втората група включвала погребения в овални гробове, изкопани специално за тази цел. Покойниците са били поставяни на дясната страна, със силно свити крака и глава, обърната на изток. До тях били разположени съдове с храна, бижута или брошки, които вероятно са били използвани за закопчаване на савана. Такива са били погребенията от края на I век пр.н.е. до началото на II век сл.н.е.
Примери за различните видове погребения в Мейдън Касъл. Martin Smith et. al. / Oxford Journal of Archaeology, 2025
Третата група се е отличавала с по-голямо разнообразие. Там телата били положени в плитки ями, частично настрани, частично по гръб, а краката са били леко свити. Ориентацията на гробовете била разнообразна: половината – на изток-запад, останалите – на север. В такива погребения по-често се откривали необичайни предмети: бронзови пръстени на краката, железни гривни. До една жена бил открит връх на копие, който може би е държала в ръка при погребението.
ОЩЕ: В древна Троя през 2500 г. пр.н.е. всички пиели вино, и то много
Четвъртата група били най-загадъчните погребения. Телата били положени по гръб, изпънати, с глави на запад, както в римската традиция. Но за разлика от римляните, се срещали двойни и тройни гробове. В един от тях мъж бил погребан с бръснач и меден инструмент за почистване на уши – предмети, които са показвали висок статус. Именно в тези гробове били открити най-много травми: някои тела били получили до 11 рани. Това показва „свръхнасилие“, типично за междуособици или екзекуции.
Борби за власт, вражди и ритуални убийства
Шест двойни гроба съдържали останките на хора, убити едновременно – вероятно роднини или съперници. Само 41% от останките носели следи от наранявания от мечове, копия и тъпи предмети. Повечето гробове били на мъже: в група от 19 погребения 17 са били на мъже. Две от три жени в тази група също имали травми.
ОЩЕ: След почти 2000 години възстановиха фара на император Нерон в Патара
Високите нива на азот-15 в костите сочат богата на месо диета, което контрастира с обичаите на местните земеделци. Това потвърждава хипотезата: Мейдън Касъл е място, където са били погребвани знатни воини, а не редови граждани.
Откритието преобръща представата за последните десетилетия на независима Британия. Вместо пасивни „жертви на римска агресия“, местните общности се представили като общество, раздирано от вътрешни конфликти.
Борбите за власт, враждите и ритуалните убийства вероятно са били част от живота на елита от железния век много преди появата на легионите. Замъкът Мейдън, изоставен като крепост, се превърнал в място за възпоменание – там погребвали онези, чиято смърт е трябвало да бъде запомнена.
