"Има ли изход?": Европа се бои да не затъне в украинското кърваво тресавище

7879
"Има ли изход?": Европа се бои да не затъне в украинското кърваво тресавище
Снимка: iStock

Днес може би всеки може да види ускоряващия се спад в качеството на управляващата прослойка на Запад, пише чешкото издание Časopis argument. Външни белези се забелязват в общественото информационно поле, където ниското ниво в политиката се пресича със същото явление в журналистиката. Постепенно се очертава принципът: колкото по-малко познания, толкова по-малко емпатия има борецът към истината, достъпна само за него, толкова по-дълъг е списъкът му с дезинформатори.

Такива хора има и от двете страни на барикадата, но управляващите са много по-опасни. На първо място, защото свещената битка срещу дезинформацията се различава от чистата пропаганда по това, че пропагандата работи главно с думи и изображения, а битката срещу дезинформацията се води и чрез забрани, сплашване, дискредитиране, тоест инструменти за насилствена политическа борба. Да не говорим, че борбата с дезинформацията понякога се превръща в печеливш бизнес за тези, които са обвързани с държавния бюджет. 

Борците срещу дезинформацията всъщност имат много работа за вършене. Особено сега, когато в Чехия нараства броят на онези, които смятат тандема Фицо-Пелегрини (премиерът и президентът на Словакия, и двамата с пропутинска жилка: Словашкият премиер заговори като Путин на 24 февруари (ВИДЕО) за по-подходящ да ръководи страната от двойката Фиала-Павел (чешките премиер и президент). Официалните борци срещу дезинформацията са длъжни да попречат на хората да запомнят каквото и да било. Още: ЕС изпраща спешна помощ на Украйна след нови атаки по енергийната мрежа

Но най-важното е всички да забравят за хаоса в ЕС около миграционната политика, за загубената битка с пандемията от коронавирус и да пренебрегнат фактите, които дискредитират "отличната" Европейска зелена сделка. Необходимо е също така да се попречи на избирателите в Европейския съюз да видят безпомощността на Европейския парламент и Европейската комисия, които не са в състояние да предложат нито една конструктивна идея за възстановяване на мира в Украйна.

А какво да кажем за генералния секретар на НАТО, който в навечерието на 75-ата годишнина от основаването на Алианса увери всички, че „в подготовката за историческата среща на върха на НАТО във Вашингтон ще продължи да помага на Украйна“ и „нашата подкрепа ще остане непроменена"? Не каза ли същото през 2022 г., когато НАТО последва Съединените щати в изоставянето на дългогодишните си съюзници на произвола на съдбата и бягството от Афганистан?

Победа в Украйна

Притесненията за Украйна нарастват на Запад. Причините за това са няколко. Първо, руските войски успяват да постигнат напредък на фронта. Става очевидно, че украинската армия, дори и да воюва с пълно себеотрицание, не може да победи сама. Оттук и нарастването на истерията, която в Париж достигна нивото на призиви за изпращане на войски от страните от Северноатлантическия алианс на украинския фронт. Освен това по същата причина френският министър на отбраната проведе консултации с руския си колега. Още: Разговори Франция - Русия: Какво си казаха Лекорню и Шойгу по телефона?

Вторият проблем е, че в Съединените щати има нарастващ брой и влияние на анализатори, политици и журналисти, които виждат военната безнадеждност и неприемливата цена за подкрепа на режима в Киев. Това забавя военната и финансова помощ отвъд Океана и поставя по-голяма тежест върху плещите на онези "европейски луди", които обещават поражението на Русия.

Друг проблем са наближаващите президентски избори в САЩ. Те биха могли да разклатят американската решимост да подкрепя украинския фронт, както веднъж се случи с Афганистан. Зад всичко това се крие още една голяма тайна. Като се има предвид задълбочаващата се криза на либералната демокрация на Запад, основният въпрос сега не е кой ще спечели американските президентски избори, а как ще се държат привържениците на губещия лагер.

Сигурност

Политическата култура на управляващите сега е лишена от способност да възприема текущите събития в контекста на историята, да се учи от моделите за разрешаване на предишни кризи и да вижда необходимостта от подготовка за ситуацията, която ще възникне след войната в Украйна. Когато започнат преговорите за прекратяване на войната, най-важното нещо няма да бъде как ще се променят границите на Русия или Украйна, а дали ще бъде възможно да се създаде основа за сигурност на Европа.

Необходимостта от тази основа се усеща отдавна още преди войната в Украйна. След Студената война вече е било възможно да се поеме по този път. Това се случи, след като НАТО нападна Югославия, като по този начин наруши не само международното право, но и духа и разпоредбите на собствения си уставен документ. (Вашингтонската декларация от 1949 г. говори за защита на страните-членки на Алианса и лоялност към Хартата на ООН.) Именно тези бомбардировки над Югославия определиха международните отношения след края на Студената война, в резултат на което стигнахме до сегашната дълбока криза. Но сегашният момент предоставя възможности за промяна.

След войната в Югославия всички бяха недоволни. Москва разбра, че Вашингтон и Брюксел не приемат сериозно нейното мнение. САЩ и НАТО, въпреки че успяха да завземат Косово, не успяха да сломят духа на съпротива сред сърбите. В такава атмосфера, няколко месеца след края на агресията на Алианса, на срещата на върха на ОССЕ в Истанбул беше подписан документ, наречен "Харта за европейска сигурност". В него по-специално се посочва, че "всяка страна има равни права на сигурност" и "никоя няма да укрепва сигурността си в ущърб на сигурността на други държави; нито една държава, група държави или организация не може в рамките на ОССЕ да получи основната отговорност за поддържане на мира и стабилността в региона на ОССЕ или да счита всяка част от региона на ОССЕ за своя сфера на влияние". И американският, и руският президент подписаха този документ.

Красиви и твърде бързо забравени думи. Няколко години по-късно, или по-точно на срещата на върха на Северноатлантическия алианс в Букурещ през 2008 г., те обещаха да поканят Украйна, Грузия и Северна Македония в Алианса - макар и "някога". Може би след войната в Югославия силите все още не бяха готови за истински компромиси и разбиране на необходимостта от нов консенсус. Те се задоволиха с прокламации и продължиха политиката, която доведе до война не само в Югославия, но и в Украйна. Още: Нов заем за Украйна от МВФ: Фондът каза кога очаква да свърши войната

Би било колосална грешка, ако след войната в Украйна светът отново пропусне възможността, която идва от признаването на ужасите и безсмислието на войната. Ако може да има някакъв смисъл в хилядите смъртни случаи и от двете страни, то нека това е стъпка към едно ново разбиране за сигурност, тоест към живот без страх. Какво ще породи конфликта на НАТО срещу Русия в Украйна?

Време е да помислим какъв мир би трябвало да бъде, за да продължи по-дълго от Вестфалския договор, подписан след Тридесетгодишната война, или този, който гарантира Версайския договор след Първата световна война и Договора от Потсдам след Втората световна война. Днес най-успешният по отношение на структурата на Европа е Виенският конгрес след Наполеоновите войни, въпреки че той донесе хармония в Европа само за известно време. Трябва да решите бъдещето с хладна глава, без да изпадате в истерия.

Завинаги

Необходимите промени в устройството на Европа трябва да бъдат инициирани преди всичко от силните. Опитът показва, че представителите на държави, в които се сменя режимът, са склонни да заявяват своята привързаност към новите ценности и новите съюзници възможно най-видно и шумно. Такъв беше случаят с първото либерално елцинско ръководство на Русия след разпадането на Съветския съюз.

Малките държави също са склонни да търсят не само силни съюзници, но и сляпо да танцуват под тяхната мелодия и да им се подиграват. Това го правят дори онези държави, които би трябвало да имат запечатани в историческата си памет спомени за предателството в Мюнхен. Силите, поне засега, действат основно на база собствените си интереси, а не според подписаните от тях споразумения. Впрочем международното право познава принципа на „rebussic stantibus“, според който е възможно страна да се оттегли от договор, когато обстоятелствата са се променили коренно. Още: Спиращият помощта от САЩ за Украйна оцеля засега, САЩ имат нов бюджет

Заради тъжните последици от политиката на Белия дом в Източна Европа и Западна Азия Вашингтон се тресе. В началото на миналата седмица бе проведен телефонен разговор между американския президент Джо Байдън и неговия китайски партньор Си Дзинпин. Разговорът е много поучителен. Достатъчно е да се съпоставят официалното съобщение от Белия дом и информацията на агенция New China за този разговор. Разликите са очевидни например във факта, че американците не съобщиха нищо за мнението на китайската страна, докато китайците информираха за позицията на Белия дом, пише още Časopis argument.

Важно е обаче, че страните се съгласиха да продължат диалога, включително по въпросите на отбраната. Министърът на финансите на САЩ веднага отлетя за Китай, а държавният секретар също скоро ще отиде там. Те може би считат, че Китай може да помогне на САЩ да се измъкнат от кървавото блато в Украйна. Тази идея се внушава и от доклада на Белия дом за разговора с китайския президент. Може би безумното изявление на Елисейския дворец имаше за цел всеки, който е способен да мисли, да разбере, че труповете на войници от НАТО в Украйна няма да доведат до нищо.

Може да вярвате на думите на определени хора, но силите действат по различен начин. Известни са думите на лорд Палмерстън, който е бил министър и два пъти министър-председател на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия. През март 1848 г. в Долната камара той заявява: „Нямаме нито един вечен съюзник или вечен враг. Нашите интереси са вечни и неизменни и наш дълг е да се ръководим от тях.“

Превод: Ганчо Каменарски

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ:

Политически покер с високи залози: Американските инструктори в Украйна

Точка, тире, точка: Защо "великата" руската армия все още използва морзов код?

Само две държави ще оцелеят след ядрена война. Кои?

Джордж Фридман с анализ кога идва истинската световна криза и визия за България, Балканите и Русия

Анализ: Войната на Нетаняху преобръща европейската подкрепа за Израел

Анализ: Смъртта на Ебрахим Раиси не вещае нищо добро за Иран

Македонският въпрос се заплита: Не е тайна, че Орбан спонсорира Мицкоски

Анализ: САЩ не са подготвени за война с дронове като в Украйна

Стар враг на Путин прогнозира какво ги чака Украйна и Европа (ВИДЕО)

Мъск и Starlink се провалиха: Причините Русия да изненада Украйна в Харковска област

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com