Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

След новите милиарди за оръжие: САЩ гледа на Украйна различно

14 май 2024, 21:00 часа • 8799 прочитания

Конгресът най-накрая одобри 61 милиарда долара нова помощ за Украйна и се случи нещо неочаквано и странно: Вашингтон отново заговори за победа на Украйна, пише Foreign Policy. Досега през последните няколко месеца Белият дом и други страни издаваха смразяващи предупреждения, че без външна помощ украинските позиции може да се сринат и руските войски отново ще тръгнат към Киев.

След като най-лошото беше избегнато, летвата започна да се вдига все по-високо. Администрацията на Байдън вече работи върху програма за укрепване на украинските въоръжени сили до 10 години, което вероятно ще струва стотици милиарди долари, а съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан предположи, че Украйна ще стартира нова контраофанзива още през 2025 г. Още: Турски анализ: Какво означава новата военна помощ на САЩ за Украйна?

Прекомерен оптимизъм?

Този оптимизъм не е основателен. Новият пакет от помощ на САЩ може да е последният. Геополитическият анализатор Иън Бремър отбеляза: „Немислимо е Америка да изпраща 60 милиарда долара на Украйна година след година, без значение кой ще спечели президентските избори“.

Да, настоящата помощ ще подобри позицията на Украйна в бъдещи преговори. Това ще притъпи глада за снаряди, намалявайки риска украинските въоръжени сили да загубят още повече позиции през следващите месеци. Въпреки това Украйна все още е изправена пред други проблеми: слаби укрепления, сериозен недостиг на жива сила и изненадващата устойчивост на руската армия. Като цяло Украйна остава по-слабата от двете страни и западната помощ не е променила тази реалност.

В дискусиите за помощта на Украйна ключовите въпроси винаги остават без отговор: Какво точно се опитват да постигнат САЩ в Украйна? Какво са готови да рискуват и жертват, за да постигнат това? Пакетът от помощи отново оставя отговорите на заден план. Но ако Вашингтон не отговори сега, тези въпроси ще възникнат отново през следващата година, само че още по-остро.

Въпросът с украинския ендшпил винаги е доста напрегнат. Политолозите отбелязват, че всяко прекратяване на войната неизбежно ще изисква дипломатически преговори. Някои дори считат, че преговорите са неизбежни, така че колкото по-рано започнат, толкова по-добре. Други твърдят, че Украйна първо трябва да укрепи позициите си на бойното поле. Сегашните управляващи в Украйна твърдят, че за да започнат преговори, Русия трябва да бъде напълно изгонена от украинска територия, включително от Крим. Някои отиват дори по-далеч и наричат смяната на режима в Москва предпоставка за мир. Още: Путин плаща за оръжие за Украйна: САЩ прокарват нов план

Белият дом е прав, че помощта трябва да е насочена към осигуряване на силна преговорна позиция на украинците. Тук възникват допълнителни въпроси: как да се определи кога е настъпил моментът за преговори? Ако Украйна продължи тихомълком да воюва, ще се увеличи ли силата ѝ в преговорите или, обратно, ще намалее?

Какво наистина цели САЩ?

Анализът се усложнява от неясните истински намерения на САЩ в Украйна. Някои настояват за всеобхватни и универсални принципи, например защита на демокрацията и международния ред. Тези цели сами по себе си са похвални, но като се започне от тях, може да се стигне до точно противоположните изводи: или че универсалните принципи вече са достатъчно защитени (огромната цена, която Русия вече е платила, със сигурност ще обезсърчи бъдещите агресори), или обратното, че Украйна трябва да спечели пълна победа.

По-трезви и прагматични анализатори твърдят, че основната цел, която Америка преследва, въоръжавайки Украйна, е да обезкръви Русия. Те твърдят, че непрекъснатият приток на западни оръжия позволява на Запада да подкопава военния капацитет на Русия на разумна цена. Отслабването на Русия като цел обаче не само не предвижда крайна точка, но предполага и дългосрочен, ако не и "вечен" конфликт. И като се има предвид колко бързо Русия възстановява силата си, не е сигурно, че Запада ще успее в намеренията си. Още: Бойното поле: Бъдещето на Украйна - перспективите

По-радикални позиции поставят целите по-конкретно: да се помогне на Украйна да си върне определени части от територията, за да защити икономическата си жизнеспособност като суверенна държава, или да попречи на Русия да превземе Одеса и други ключови градове. Но въпреки цялата специфика, на Запад няма консенсус и дори малко желание да се постигнат мирни преговори за целта.

Може би затова служителите на Белия дом толкова често се връщат към обичайната формулировка, че западната помощ има за цел само да осигури на Украйна най-добрата позиция на масата за преговори. За такива изявления не е необходимо да се вземат трудни решения за това каква точно територия трябва да върне Украйна и няма нужда да се определя по-нататъшното време на западната подкрепа. Освен това позволява да се отложи въпросът за бъдещата геополитическа ориентация на Украйна (присъединяване към ЕС или НАТО), който обаче може да се наложи да бъде решен, за да се сложи край на войната.

Накратко, настоящият подход е стратегическа хитрост. Основната му полза е да изглади различията между поддръжниците на Украйна. Рискът е този конфликт да се присъедини към списъка на „вечните войни“ на Съединените щати и да завърши при един от трите варианта:

  • пълно поражение
  • при условия, по-лоши от първоначалните
  • при същите условия, но с големи човешки и финансови загуби

Войната в Украйна не трябва да се сравнява директно с войните в Афганистан и Ирак: американските войски не участваха пряко в битките. И все пак има паралели. След като мисията в Афганистан се провали, избухна разгорещен дебат, като някои твърдяха, че конфликтът не може да бъде спечелен, а други, че той може да бъде поддържан за неопределено време на сравнително ниска цена. По същия сценарий се развиват и днешните дискусии за Украйна. Мнозина считат помощта на Украйна за полезна от гледна точка на военнопромишления комплекс, тъй като парите се връщат в икономиката на САЩ. Още: Дилемата "Тръмп" за Украйна: Европа има само 6 месеца за реакция

По този начин връзката между Украйна и „вечните войни“ от миналото е начин за избягване на преки стратегически дебати. За законодателите и политиците е много по-лесно да подкрепят настоящите военни усилия, като предлагат опции „всичко или нищо“, отколкото да гледат напред и да претеглят реалистични алтернативи.

През последните две години и Запада, и Русия последователно ескалираха напрежение. От самото начало на войната Украйна и нейните западни поддръжници поискаха все по-модерни оръжия. От бронетранспортьорите до танковете, от артилерийските оръдия до ATACMS, всичко се разви по спирала: щом Белият дом одобри една система, натискът незабавно се увеличава за доставка на следващата. По същия сценарий се развиха събитията и в Европа. Въпреки това, през третата година от войната, технологичното изтощение доведе до ограничаване. Много страни нямат какво да прехвърлят, всички възможности вече са изчерпани.

Това обяснява неотдавнашния кръг от дискусии относно по-широките форми на участие. Британският външен министър Дейвид Камерън каза пред репортери, че Украйна може да използва британски оръжия срещу цели в самата Русия. Френският президент Еманюел Макрон отново заговори за изпращане на войски в Украйна, за да работят на вътрешния фронт. И двете изявления представляват ясна ескалация, която би била немислима само преди шест месеца. Позовавайки се на изявленията на Великобритания и Франция, Русия обяви, че ще тества бойното използване на тактически ядрени оръжия. А Естония се включи, като обяви, че мисли сериозно да прати свои войници в Украйна, в тила, за да може украинци, които иначе са готови и способни да се бият, но поради необходимост остават назад, да отидат на фронта. Още: Над 60 млрд. долара: Ново оръжие от САЩ за Украйна

Друго предложение, което Пентагона обмисля, е изпращането на повече военни съветници в Украйна за техническа поддръжка, обучение и тактически съвети. Това се представя като вид компромис между запазване на статуквото и открито военно участие. Но то рискува пряк конфликт с руските войски, ако съветниците бъдат ранени или убити. Русия от своя страна може да счете това за предвестник на още по-активно западно участие и сама да тръгне към ескалация. Опитът от войната във Виетнам, където съветниците се оказаха само стъпало към пълното участие, трябва да служи като предупредителна история.

Последните призиви за по-голямо участие на Запада имат за цел да подобрят баланса на силите между Украйна и Русия. Но ако масовият приток на западни технологии през последните две години не е отстранил слабостите на Украйна, тогава нито съветници, нито тайна подкрепа ще променят това.

Стратегия на автопилот

Въпреки всичките си усилия администрацията на Байдън постави стратегията на САЩ на автопилот. Тя трябва публично да признае, че интересите на Украйна и Съединените щати не са идентични и че заявената цел на Киев да освободи всеки сантиметър от украинската земя е непостижима. Основният интерес на Америка е да защити самото съществуване на Украйна като суверенна държава, като същевременно избягва пряк конфликт с Русия. Това е по-важно от по-нататъшното освобождаване на украинската територия. Още: Ракети ATACMS и Storm Shadow: САЩ и Великобритания готвят много оръжия за Украйна

Съответно лидерите на САЩ трябва силно да насърчават и настояват Украйна да даде приоритет на отбраната пред настъплението – процес, който вече започва. Последните две години доказаха, че защитниците са способни да удържат дори мотивирани и многобройни нападатели. Срещу добре укрепен враг и двете страни постигнаха само бавен напредък и скромни успехи.

Вашингтон трябва да калибрира помощта си, така че Украйна да може да се защитава и това означава да се съсредоточи върху основни оръжия, боеприпаси и укрепления, а не върху високотехнологични офанзивни системи като ATACMS. Съединените щати също трябва да помогнат на Украйна да възстанови своята военнопромишлена база.

Не по-малко важно е, че е настъпил моментът за активизиране на преговорите между Украйна и Русия. Ако украинските въоръжени сили стабилизират фронтовата линия с помощта на нови военни доставки, тогава през лятото на 2024 г. може да се отвори благоприятен „прозорец“ за преговори, пише още Foreign Policy.

Досега администрацията на Байдън се притесняваше открито да тласка Украйна към преговори, вярвайки, че това ще бъде възприето като доказателство за слаби ангажименти. Освен това преговорите може да вървят бавно и Русия все още да не възнамерява да ги продължи сериозно. Никой обаче не е тествал тези съображения на практика. Но би си струвало, защото подкрепата за Киев, съчетана с доставките на оръжие, парадоксално обезсърчава Украйна да преговаря. Нито една от страните не може сериозно да оцени възможностите и перспективите си, докато не започнат преговорите, а последните разкрития за минала дипломатическа работа между Киев и Москва предполагат, че уреждането на проблемите е напълно възможно (бел. ред - мантрите как през 2022 година в Турция де факто имало мирен договор, но заради Борис Джонсън всичко било провалено, многократно бяха опровергавани официално. За пореден път опровержение направи украинския външен министър Дмитро Кулеба). Още: Проваленият договор за мир в Украйна: Документираната наглост на Путин

Този път Конгресът все пак се справи със задачата да осигури помощ за Украйна. Но не е сигурно, че това ще се случи следващия път. Правителствата от двете страни на Атлантическия океан трябва да се подготвят за прекратяване на помощта от САЩ и да работят за поставянето на Украйна върху по-силна стратегическа основа.

В крайна сметка сегашното ниво на подкрепа не е достатъчно, за да изключи най-лошите възможни последствия - било то руски пробив, непрекъснато тлеещ конфликт или ескалация извън Украйна. За да се предотвратят тези сценарии, полето за трудни компромиси трябва да бъде разчистено сега. Не може да се поемат безкрайни рискове, като се използва принципа „всичко или нищо“ - в противен случай може да се окажете без нищо.

Още: Песков и Захарова се зъбят на САЩ заради руски пари в помощ на Украйна

Автори: Ема Ашфорд, Джошуа Шифринсън, Стивън Вертхайм

Превод: Ганчо Каменарски

Ивайло Анев
Ивайло Анев Отговорен редактор
Новините днес