Странен призив от Острова: НАТО да не се концентрира върху Украйна, а да изглади отношенията с Русия

Засега ключови западни политически и военни лидери и медии изглежда споделят мнението за възползване от предполагаемото отслабване на позициите на руското правителство и Владимир Путин след неуспешния опит за преврат на лидера на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин.

Разбираемо е, че НАТО ще се изкуши да удвои помощта си за Украйна. Там изглежда са убедени, че всичко, което е необходимо за спечелването на конфликта, са повече оръжия, пари и политическа подкрепа, въпреки че заявената контраофанзива не върви толкова добре, колкото се надявахме. Изкушението става още по-силно на фона на устойчивостта, която украинската армия показа през последната година и половина.

В светлината на събитията от края на юни президентът на САЩ Джо Байдън наистина отново е изправен пред призиви да изпрати на Украйна тактически ракетни системи с голям обсег (ATACMS), способни да поразяват на разстояние до 300 км. Самият факт, че Байдън разгледа подобна възможност, показва степента на изместване на акцента в дискусиите за въоръжаване на Украйна. Но само преди година съветникът по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан предупреди, че изпращането на ATACMS в Украйна може да провокира „трета световна война“.

Друга опасност, свързана с изпращането на оръжия с голям обсег, особено по време на среща на върха на НАТО, е руската увереност, че се противопоставя не на Украйна, а на САЩ и НАТО. Това е съвсем обосновано, тъй като по-голямата част от средствата за военни операции се отделят от Вашингтон.

Може ли да се стигне до ядрена ескалация?

Междувременно рисковете от ядрена ескалация нарастват всеки ден. Путин вече обяви, че Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в съседна Беларус. Но НАТО също трябва да се пази от насърчаването на безразсъдните действия на Киев срещу Запорожката атомна електроцентрала. Според последните съобщения той е организирал саботажа на газопровода "Северен поток 2" по собствена инициатива.

Това ни връща към предстоящата среща на върха и въпроса за присъединяването на Украйна чрез предоставянето на План за действие за членство в НАТО (ПДЧ). Тук лидерите на Алианса би било добре да припомнят предупреждението на журналиста и голям стратег Уолтър Липман, че „коалицията е като верига: тя няма да стане по-силна, ако добавите слаба връзка към нея. ПДЧ за Украйна във Вилнюс също противоречи на собствените принципи на НАТО по отношение на присъединяването на нови членове, които отчасти гласят: „От кандидатите ще се очаква да разрешават междуетнически спорове или външни териториални спорове, включително иредентистки претенции или спорове за вътрешна юрисдикция, с мирни средства в съответствие с принципите на ОССЕ и да поддържат добросъседски отношения.“ Още: Анализ: Сложна и скъпа ли е военната техника на САЩ?

Въпросният териториален спор предшества руската инвазия с 8 години и датира от 2014 г., когато Русия анексира Крим (който законово принадлежи на Украйна) и помогна на ДНР и ЛНР да обявят независимост от Киев. Така че в момента няма основания за присъединяване на Украйна към НАТО. Предвид високите загуби обаче, както и множеството икономически и политически последици от конфликта за Европа, има сериозни основания за преговори, пише британското издание The Guardian.

Във Вилнюс може да има публично разделение между страни, които могат да бъдат наречени ядро и периферия на НАТО. Двама членове на първия лагер, представен от Франция и Германия, участваха в Нормандския формат в продължение на 7 години (2015-2022 г.) с цел мирно прекратяване на украинската криза чрез споразуменията от Минск. 

Във Вилнюс Алиансът ще бъде подложен на огромен натиск от основните поддръжници на Украйна в Централна и Източна Европа: Полша, Естония, Латвия, Литва и Чехия. Според нас Украйна и регионът имат интерес да гарантират, че Байдън и основните държави от НАТО няма да се поддадат на разбираемия, но неуместен ентусиазъм на източната периферия за победа над Москва. 

Рисковете от ескалация, включително ядрена, са опасни и неприемливи, а по-нататъшните военни действия са в противоречие с истинските интереси на националната сигурност на САЩ, която (за съжаление) зависи от стабилните и предвидими отношения с Русия, както и между Русия и Европа. По силата на историята периферията има свой собствен дневен ред, но той не трябва да замества нашия (както е в момента), пише още британската медия. 

Това, което е необходимо повече от всякога, е концепция за държавническо мислене, която надхвърля тесните граници на военните победи и може да постави основата за суверенна и просперираща Украйна. Във Вилнюс НАТО трябва (което е малко вероятно да се случи) да се възползва от шанса да се съсредоточи върху разходите за реконструкция и изграждането на приобщаваща европейска архитектура за сигурност. Последната ще бъде насочена към преодоляване на различията между Изтока и Запада, останали от Студената война, а не към тяхното изостряне. В крайна сметка именно липсата на такава политика ни доведе до този трагичен момент.

Превод: Ганчо Каменарски