Това е всичко друго, но не и изненада – толкова опозицията бе слаба, а изборите – предрешени. Реджеп Тайип Ердоган победи още в първия тур на президентските избори в Турция, които за първи път бяха преки и всеобщи.
Това е и венецът на една политическа кариера, която от 20 години е белязана от непрекъснати изборни успехи. Кмет на Истанбул през 1994 година, премиер от 2002 година, а ето го сега и президент на една република, която възнамерява да промени из основи. Този възход и това дълголетие правят от Ердоган един от най-бележитите политически лидери на Турция. Ако успее да остане на власт до 2023 година, той може да се нареди в историята до Мустафа Кемал Ататюрк – основателя на републиката.
Икономически растеж плюс ислям
„Комунизмът, това е електрификация плюс власт на съветите”, казваше Ленин. „Новата Турция”, която Ердоган мечтае, е икономически растеж плюс ислям. От 2002 година БВП на Турция и доходите на глава от населението практически се утроиха. Колкото до Партията на справедливостта и развитието (АКП), в която той има неоспорима власт, тя е ислямо-консерваторска формация, която иска да контролира всички колелца в механизма на републиката и да замени бившата светска власт на Кемал Ататюрк.
Освен това, шумният и популистки стил „Ердоган” има голяма заслуга за успеха му. Той никога не се колебае да отправи провокация, да засвири на струната на патриотизма и религията: срещу бившите си съюзници от братството на Фетхуллах Гюлен, които станаха негови най-зли врагове, срещу предателите, срещу евреите, арменците, жените или журналистите... Пред неговия традиционен електорат – консерватори, националисти и слабо образовани жители на Анадола този тип изказ удря в целта.
За да стегне хватката си върху страната, новият турски президент предпочете да се изолира, вместо да се заобиколи с хора. В АКП дисидентите бяха отстранени. Ограниченият кабинет, с който управлява, все повече се отдръпва в себе си и е обладан от мисълта за заговори. След разкриването на скандални случаи на корупция през декември 2013 година, Ердоган вече се доверява единствено на собствените си деца.
Поляризация на обществото
Този тип управление и радикалните позиции на Ердоган засилиха поляризацията в турското общество. Всеки втори турчин има почти сляпо доверие в Ердоган. Според опонентите му обаче той дърпа страната към миналото, към авторитарното управление и полицейския режим, за което показателни бяха репресиите срещу народното надигане на „площад Таксим” през пролетта на 2013 г.
И наистина, Ердоган се обръща единствено към онези 20 милиона турци, които го следват със затворени очи. От 2008 година той се изолира от либералната, градската и обърнатата към Европа Турция, която в началото го подкрепяше. „Демокрацията е като автобус. Когато стигнеш до последната спирка, слизаш”, бе заявил Ердоган през 90-те години, когато бе кмет на Истанбул. Той обаче така и не каза дали именно президентските избори са крайната спирка.
Още: Сблъсъците между Тайланд и Камбоджа продължават
Още: Нетаняху: "Хамас" да не възприема като слабост намерението ни да постигнем споразумение
Le Monde
