"През последните девет месеца плаках много", сподели д-р Касим ал Зейн – основател на полевата болница в обсадения, контролиран от бунтовниците сирийски град Кусейр. "Особено като в ръцете ми умре дете".
Бащата на три деца се задави на няколко пъти, докато разказваше за петима младежи, доведени в болницата преди два месеца. Всички те били разкъсани от шрапнели от безбройните бомби, хвърляни над града заедно с ракети "Град" от силите за сигурност. "Всички те имаха тежки травми по главите и гърдите. Като пристигнаха, част от тях вече бяха мъртви. Направих всичко по силите си, но в крайна сметка умряха петима", припомни си лекарят.
Кусейр в миналото бил дом на 50 хиляди души. Но населението му се свило до близо 10 хиляди, тъй като хората избягали от нападенията на силите за сигурност, управлявани от Асад. Болницата, поместена в стара къща в центъра на града, не е изключение. "Ние сме основната цел на режима. Затова ни бомбардират непрестанно", изтъкна Зейн пред репортер на АФП.
Във фасадата на сградата зее огромна дупка – резултат от директен обстрел. Всеки от служителите тук е наясно, че това може до последният му ден на земята. "Всички сме ужасени, защото режимът е на лов за нас. Ако ни заловят, ще ни екзекутират като предатели", обясни докторът. "Ще го сторят, защото си вършим работата – да спасяваме животи. Превърнахме се в техни врагове".
Лечебното заведение било създадено преди девет месеца от лекари, избягали от градската Национална болница, която понастоящем се контролира от силите на режима. "Само през този месец сме приели 570 пациенти, ранени от бомбите, които валят над града като дъжд. Имаме още 100 с огнестрелни рани. Предимно от снайперисти са", допълни лекарят.
Силен звук от клаксон прекъсна разговора ни. Първите ранени за деня са вече тук. Мъж нахлу в болницата с 11-годишно момиче. След себе си оставяше реки от кръв. Коридорът изведнъж бе окъпан в червено, какъвто вече бе цветът на ризата му. Момичето е мъртво. Главата й била премазана от шрапнел. Секунди по-късно – още един клаксон. Сестрите набързо настаниха вътре две момчета – едното на три, а другото на четири години. Лицата им – облени в кръв. Но според д-р Салех Махмуд Садир, те ще оживеят без проблем.
"Имат единствено няколко рани по главите и крайниците си", аргументира се той. И продължи: "Сега разбирате ли защо сме тук? Стоим заради тях! За хората!". Садир също таи тъга в сърцето си. Синът му умрял в ръцете му след директен изстрел в тялото му. "Дългът и мисията ми са да продължавам да работя, докато режимът най-после падне. Станах лекар, за да помагам на хората и да спасявам животи. От правилната страна на барикадата съм", възкликна той.
Ум Амаар – една от сестрите, опитва да избърше кръвта от лицето на едно от момчетата. Нейна колежка пък превързва раните му. Внезапно - бум! Друга бомба удари сградата. Счупи прозорците на спешното. Сестрите набързо преместиха ранените на друго място. Междувременно пристигнаха още пострадали, които също трябваше да бъдат настанени. Независимо къде, просто тук. "Животът винаги е с предимство пред смъртта", изкрещя главната сестра Рабия Исмаил. "С приоритет са тези, които смятаме, че имат шанс да оцелеят операцията. Не можем да третираме всички по равно, защото ако го правим, няма да спасим никого. Нито един от тях". "Принудени сме да избираме кой да живее и кой не. И в края на деня си казваме, че не сме ние тези, които са ги убили", призна сирийката.
Д-р Садир продължава: "Нямаме необходимото оборудване, за да лекуваме по-сериозните случаи. Нямаме неврохирург. Следователно, ако имаме ранени по главата, единственият ни вариант е да ги изпращаме в Ливан". "Що се отнася до останалите... можем да направим наистина малко – да облекчим болката им и да направим смъртта им възможно най-безболезнена. Останалото е в ръцете на Бога", посочи той.
Малко по малко хаосът утихва с разреждането на бомбардировките. Опънатите нерви също се успокояват. Но тогава Исмаил реши да ми разкаже за най-страшния ден в живота й, когато близо 50 души били разпарчетосани пред очите й.
"Една бомба удари на петнайсетима метра от болницата. Уби и мъж, който бе дошъл да дари кръв. Въпреки всичко, продължихме да шием ранените. Напук на обстрела, дори и да бъдем ранени".
Още: Пакистанският премиер: Спечелихме войната с Индия, всички спорни въпроси ще бъдат решени
Още: "Мирът" между Индия и Пакистан 4 часа по-късно: Взрив след взрив (ВИДЕО)
Редактор: Георги Иванов
