Царство България обявява война на Кралство Сърбия и се включва в Първата световна война на страната на Централните сили

Още в самото начало на войната за воюващите групировки - Централни сили и Антанта, става ясно, че България поради географското си положение на Балканите има ключово значение за спечелване на войната, тъй като Австро-Унгария води бойни действия срещу Сърбия. Присъединяването на страната към една от двете воюващи сили би ѝ осигурило стратегическо геополитическо преимущество (за Централните сили - пряк сухопътен транспортен коридор по Виа Милитарис между Австро-Унгария и Османската империя, а за Съглашението - прекъсване връзките, снабдяването, а и общото командване между Германия и Австро-Унгария от една страна, и Османската империя от друга). През август 1914 година България обявява, че ще пази неутралитет "с пушка при нозе". Но това е само привидно. Правителството на Васил Радославов търси удобния момент страната да се включи. На следващата година Германия и съюзниците ѝ жънат успехи по фронтовете. На Източния фронт руснаците са спрени, на запад германците пробиват фронтовата линия и вече са в близост до Париж. Освен това се проваля замисленият десант при Дарданелите на Антантата. Това предполага, че България ще влезе на страната на Германия, но неуспехът при Париж охлажда амбициите на управляващите в България. Започва "Българското лято на 1915 година", през което групировките във войната се опитват да привлекат страната. Тъй като Германия обещава по-сигурното, тоест връщане на изгубените през Междусъюзническата война територии, става ясно, че България ще влезе във войната на страната на Централните сили. С Българо-германски договор (1915), Тайна българо-германска спогодба, Военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България, Българо-турска конвенция (1915) България се обвързва с този блок. Въпреки протеста на опозицията България влиза на страната на Германия. На 23 септември е обявена обща мобилизиция.

На 14 октомври, с манифест на царя, България обявява война на Сърбия. България разполага срещу нея с две армии - Първа и Втора. Първа армия (с командващ Климент Бояджиев) трябва да прекъсне сръбските комуникации по Поморавието и Източна Сърбия, навлизайки в тези територии, а Втора армия (начело с Георги Тодоров) - да навлезе във Вардарска Македония, да отреже пътя за отстъпление на сърбите и да предотврати опита за помощ на съюзниците им, които след Дарданелската операция са прехвърлени в Северна Гърция. Българските армии навлизат в тези територии и ги отнемат от сърбите. При Криволак българите разбиват англо-френските сили и така сръбската армия е принудена да се изтегли през труднопроходимите Албански планини. По-късно тя е прехвърлена през остров Корфу на Южния фронт. Така България включва почти изцяло западните български земи в пределите си. Но след разгрома на съюзниците при Криволак , по немска заповед, настъплението е спряно, тъй като Гърция все още се колебае на чия страна да влезе. Това спасява силите на Антантата на Балканите от окончателен разгром, и те получават възможност да създадат нов фронт в Гърция, което и правят след присъединяване на Гърция към страните от Антантата.

На 14 (27) октомври - 1915 г. Варна е подложена на бомбардировка от ескадра на руския имперски флот - линкорът "Императрица Мария", броненосците "Евстафий", "Йоан Златоуст" и "Св. Пантелеймон", крайцерите "Памят Меркурия" и "Кагул", подкрепени от още осемнадесет по-малки плавателни съда.Руснаците изстрелват няколко стотин снаряда срещу пристанището и града, но атакувани от немските подвдници, базирани във Варна се оттеглят още около обяд на същия ден. Артилерийският обстрел на Варна има нищожни военни последици, но са убити 27 цивилни граждани и няколко войника. Тази акция е повод за бързото снабдяване на българския военен флот с нова техника. Взети са мерки срещу възможен руски десант в околностите на Варна - бреговата артилерия е усилена, нови минни постановки в морето, българското висше командване прави постъпки за придобиване на първата подводница в българския флот. На 25 май 1916 г. е въведена в бойния строй първата българска подводница UB-18, тя е базирана във Варна. На 1 май 1917 г. се сформира самостоятелна българска водосамолетна станция "България", намираща се във Варненското езеро. Още преди това от там успешно са атакувани противниковите съдове и части базирани в Кюстенджа.