В София е убит министър-председателят Димитър Петков

Димитър Петков произхожда от голям добруджански род. Роден е в с. Башкьой на 21 октомври 1858 г. Той е седмото дете в семейството на Петко и Кина Николови. Първоначалното си образование получава в родното си село, а по-късно учи и в Тулча. За известно време пребивава в Русия, а след това в Браила и Гюргево. Там влиза в контакт с българската емиграция и се ангажира с идеята за национално освобождение. По-късно участва в четата на Панайот Хитов и влиза в реални сражение с турски потери в района на Чипровци, а през 1877 г. влиза в състава на Четвърта рота на Първа дружина на българското опълчение.

Открити са пръстените на Уран

Пoдoбнo на Сатурн и Юпитер, Уран същo има пръстени. Те са oткрити през 1977 гoдина. Уран има фини пръстени, съставени от частици с диа...

Прочети повече

Едва деветнадесет годишен Димитър Петков участва в разгара на Шипченската епопея. В решителните боеве на 11 август той е тежко ранен и губи част от лявата си ръка. Настанен е в лазарета, където дълго се бори за живота си. Именно там той е награден от руския император Александър ІІ с Георгевски кръст за храброст.

След възстановяването си Димитър Петков постъпва на работа във Вътрешното министерство, където отговаря за кореспонденцията. По това време той симпатизира на идеите на Либералната партия, а през Режима на пълномощията на Александър Батенберг е отявлен негов противник поради ограничаване правата на Народното събрание и отмяната на Търновската конституция. Заради тези си реакции той е затворен в „Черната джамия”, където изкарва повече от година и половина.

Парламентарната му дейност започва през 1884 г., когато става депутат от квотата на Либералната партия. През 1887 г. е избран за нов депутатски мандат. Две години по-късно той заема поста подпредседател на Народното събрание, а за кратко става дори и негов председател.

Димитър Петков се оформя като парламентарист и държавник в близкото обкръжение на Стефан Стамболов. След неговото убийство, той поема поста председател на Народнолибералната партия. По време на второто Стамболовистко правителство той заема поста на министър на вътрешните работи, а от 1906 г. до разстрела си през февруари следващата година е министър-председател на България.

Битката при Клокотница

Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, воден...

Прочети повече

Освен като министър-председател името на Димитър Петков се свързва и с кметския му мандат в столицата София в периода 1888-1893 г. Едва 31 годишен той не се притеснява да започне радикални мерки с цел благоустрояване, хигиенизация и издигане престижа на града и в крайна сметка да заличи ориенталския му облик и да му придаде европейски изглед. Той е инициатор на поправка на старата и изграждане на нова канализация в столицата, водопроводните тръби са подменени с чугунени и населението е задължено да се включи в тях, изградени са площадите пред църквата „Св. Неделя” и този пред парламента, съборени са стари бараки и неугледни постройки, за да се отвори място за нови и модерни сгради. По негово време е зъвършен паметникът на Васил Левски в София и се отрежда място за изграждането на Народния театър.

Успешният му кметски и впоследствие министър-председателски мандат му печелят много врагове от средите на политическите му опоненти. Неприятелските настроения срещу него са толкова явни, че той, предчувствайки наближаващата си смърт, три дни преди покушението оставя бележка. В нея посочва, че скоро ще умре и желае да бъде погребан между Стамболов и Греков.

Траурното шествие е едно от най-големите, които новата българска история познава. Над 10 000 души съпровождат министър-председателя в последния му път. Между тях са и двамата му синове – земеделците Петко и Никола. И двамата споделят участта на именития си баща. На 14 юни 1924 г. Петко Петков е разстрелян на път за дома си, а Никола Петков става жертва на Народния съд и е убит 23 септември 1947 г.