Вилхелм Пик става първи (и последен) президент на ГДР

Като дърводелец, през 1894 г. се присъединява към Федерацията на работниците в дървообработването и година по-късно се включва в редиците на Социалдемократическата партия на Германия (СДП). Вилхелм Пик става председател на градска областна управа на партията през 1899 г., а през 1906 г. става секретар, работещ на пълен работен ден за СДП. Въпреки че мнозинството в СДП подкрепя немското правителството през Първата световна война, Пик е член на лявото крило на партията, което се противопоставя на войната. Той открито изказва своите виждания срещу войната, като това води до неговото арестуване и настаняване във военен затвор. След като е освободен, живее за кратко в Амстердам. Завръща се в Берлин през 1918 г., и се присъединява към новооснованата Германската Комунистическа Партия (ГКП).

Правителството на България приема наредба-закон за разтуряне на младежката организация Бранник

Създадена е на 29 декември 1940 г. от правителството на проф. Богдан Филов с приемането на „Закона за организиране на българската...

Прочети повече

Вследствие на спечелването на властта от нацистката партия през 1933 г., Пик напуска Германия в посока Франция, след което се премества в Москва през 1935 година. Там той става секретар на Комунистическия интернационал, отговорен за комунистическите партии на Балканите и в Турция и Иран.[1] През 1943 г. е сред учредителите на Националния комитет за свободна Германия (НКСГ). В комитета се планира бъдещето на Германия, след края на Втората световна война. С края на войната, през 1945 г., се завръща в Германия заедно с Червената армия.

През 1949 г. е избран за първи президент на новосъздадената Германска демократична република (ГДР). Вилхелм Пик остава на този пост до смъртта си през 1960 година. Пик заема висшите държавни и партийни постове, благодарение на доверието, което има в него Йосиф Сталин.