Мисията "Артемида II" на НАСА изпрати четирима астронавти към Луната. Тяхното пътуване ще проправи пътя за кацане на Луната и, в крайна сметка, за изграждането на лунна база. Програмата "Артемида" е плод на години наред работа, в която са участвали хиляди хора, а разходите по нея до момента се оценяват на 93 милиарда долара. Но за някои има едно ясно усещане за "вече сме били там, вече сме го правили".
Снимка: Getty Images
Преди повече от 50 години американските мисии "Аполо" сътвориха история, когато първите хора стъпиха на лунната повърхност. С общо шест кацания изглеждаше, че Луната е била напълно отметната от списъка с космически задачи. Защо тогава САЩ харчат толкова много време, усилия и пари, за да се върнат там?
Ценни ресурси
Теренът може да изглежда сух, прашен и доста безплоден, но всъщност е далеч от това. "Луната съдържа същите елементи, които имаме тук на Земята", казва проф. Сара Ръсел, планетарен учен в Музея по естествена история. "Пример за това са редкоземните елементи, които са много оскъдни на Земята, а на Луната може да има места, където те са достатъчно концентрирани, за да могат да бъдат добивани."
Снимка: iStock
Има и метали, като желязо и титан, а също и хелий, който се използва във всичко – от свръхпроводници до медицинско оборудване, пише BBC. Но най-голямата атракция е най-изненадващият ресурс: водата.
Още: Първи проблем с мисията Артемида II: Какво се случи?
"В някои от минералите ѝ е затворена вода, а на полюсите има и значителни количества вода", казва Ръсел. Тя споменава, че има кратери, които са постоянно в сянка, където може да се натрупва лед. Достъпът до вода е жизненоважен, ако искате да живеете на Луната. Тя не само осигурява питейна вода, но може да бъде разделена на водород и кислород, за да осигури въздух за дишане на астронавтите и дори гориво за космическите кораби.
Състезание за господство в Космоса
Снимка: iStock
Американските мисии "Аполо" от 60-те и 70-те години на миналия век бяха движени от състезанието за господство в Космоса със Съветския съюз. Този път конкурентът е Китай. Китай отбелязва бърз напредък в космическата си програма. Страната успешно е изпратила роботи и роувъри на Луната и заявява, че ще изпрати хора там до 2030 г. Все още има престиж в това да си първият, който забива знамето си в лунния прах. Но сега наистина има значение къде го забиваш.
Още: До Луната и обратно: Личните изповеди на екипажа, който се отправя към непознатото
И САЩ, и Китай искат достъп до районите с най-богатите ресурси, което означава да си осигурят най-добрите лунни терени. Договорът на ООН за космическото пространство от 1967 г. гласи, че никоя държава не може да притежава Луната. Но що се отнася до това, което се намира на Луната, нещата не са толкова еднозначни. "Въпреки че не можете да притежавате парче земя поради договора на ООН, на практика можете да извършвате дейности на тази земя, без никой да ви пречи", казва д-р Хелън Шарман, първата британска астронавтка.
"Така че най-важното в момента е да се опитате да си осигурите парче земя. Не можете да го притежавате, но можете да го използвате. И веднъж щом сте там, то е ваше за колкото дълго искате."
Проправяне на пътя към Марс
Снимка: iStock
НАСА е насочила поглед към Марс и иска да изпрати хора там до 2030-те години. Предвид технологичните препятствия, които трябва да преодолее, това е доста амбициозен график. Но отнякъде трябва да се започне и САЩ решиха, че това място е Луната.
"Да отидем на Луната и да останем там за по-дълъг период е много по-безопасно, много по-евтино и много по-лесно като тестова среда за изучаване на това как да живеем и работим на друга планета", казва Либи Джаксън, ръководител на космическия отдел в Музея на науката.
Още: Четирима астронавти заминават за Луната. Кои са те? (ВИДЕО)
В лунна база НАСА може да усъвършенства технологията за осигуряване на въздуха и водата, от които се нуждаят астронавтите. Те ще трябва да измислят как да генерират енергия и да построят жилища, които да предпазват хората от екстремни температури, както и от опасната космическа радиация.
"Това са технологии, които, ако се изпробват за първи път на Марс и нещо се обърка, могат да доведат до катастрофални последствия. Много по-безопасно и по-лесно е да се изпробват на Луната", казва Джаксън.
Загадки, които тепърва предстои да бъдат разкрити
Снимка: iStock
Учените нямат търпение да сложат ръцете си (в ръкавици) върху материали от Луната. Скалите, донесени от астронавтите от "Аполо", промениха разбиранията ни за нашия небесен съсед. "Те ни разкриха, че Луната е образувана в резултат на едно невероятно драматично събитие, при което тяло с размерите на Марс се е сблъскало със Земята и откъснатите парчета са формирали Луната. Знаем това благодарение на скалите от "Аполо", казва проф. Сара Ръсел. Но според нея все още има много какво да се открие.
Още: Кошмарът на 400 км над Земята: Астронавт на НАСА внезапно загуби способността си да говори
Тъй като Луната някога е била част от Земята, тя съхранява записи за 4,5 милиарда години от историята на нашата планета. А тъй като там няма тектоника на плочите, нито вятър и дъжд, които да изтрият тези записи, Луната е идеална "капсула на времето". "Луната е фантастичен архив на Земята", казва Ръсел. "Нова пратка скали от различна област на Луната би била невероятна."
Да вдъхновяваш ново поколение
Снимка: iStock
Зърнестите черно-бели кадри, изпратени от мисиите "Аполо", превърнаха мечтата за Космоса в реалност. И макар че само малцина от зрителите щяха да станат астронавти, много от тях продължиха кариерата си в областта на науката, технологиите и инженерството. Може пък мисиите "Артемида" – излъчвани на живо и в 4K – ще вдъхновят ново поколение. "Живеем в свят на технологии. Имаме нужда от учени, инженери и математици – а Космосът притежава блестящата способност да възбужда интереса на хората към тези теми", казва Либи Джаксън.
Новите работни места и процъфтяващата космическа икономика ще осигурят на САЩ възвръщаемост на милиардите долари, които са инвестирани в "Артемида". Същото важи и за всички странични продукти от технологията, разработена за мисиите, които имат приложение на Земята. Но Хелън Шарман казва, че завръщането на Луната също ще даде на света така необходимия тласък.
"Ако наистина се обединим, можем да създадем толкова много неща, които са от полза за човечеството", казва Шарман. "Това ни показва на какво са способни хората."
