Международен екип от учени от Центъра „Хелмхолц“ в Дрезден-Росендорф ( HZDR) е открил убедителни доказателства, че Земята в момента преминава през облак прах, оставен от древна експлозия на свръхнова.
Убедителни доказателства за преминаването на Земята през облак от древна експлозия на свръхнова
Чрез изучаване на проби от антарктически лед на възраст между 40 000 и 80 000 години, учените са открили наличието на желязо-60, рядък радиоактивен изотоп, който се произвежда изключително в дълбините на масивни звезди.
Прочетете също: Учени: Животът на Земята може да е възникнал благодарение на рядък метал
Резултатите от проучване, публикувано в Physical Review Letters, подкрепят теорията, че Местният междузвезден облак, който в момента обхваща нашата Слънчева система, съдържа останки от минали космически катастрофи. Учените са анализирали приблизително 300 килограма лед, транспортиран от Антарктида до Германия, като част от европейския проект EPICA.
След сложна химическа обработка, от стотици килограми лед са останали само няколкостотин милиграма прах, където с помощта на ускорителна масспектрометрия са били търсени единични атоми от извънземно желязо.
Сравнявайки тези проби с млад сняг и дълбоководни седименти, учените забелязали интересна закономерност: преди 80 000 години притокът на желязо-60 върху планетата е бил значително по-нисък от днес. Това показва, че Слънчевата система е навлязла в зоната на гъст звезден прах сравнително наскоро - преди няколко десетки хиляди години.
Прочетете също: Учени разкриха кога денонощието на Земята ще стане 25 часа
Според изследователите, в момента сме близо до външната граница на този облак и ще го напуснем през следващите няколко хилядолетия. Техниката, използвана за търсене на частици желязо-60, която е сравнявана с търсенето на игла в 50 000 футболни стадиона, пълни със сено, предоставя уникална възможност за изучаване на произхода на междузвездните облаци и тяхното влияние върху еволюцията на нашата планетарна система. Следващата стъпка е да се изучат още по-древни ледени ядра, за да се определи точно моментът, в който Земята е навлязла в тази радиоактивна зона.
Междувременно учените посочват, че във времева скала от около 200 милиона години, ако приемем, че системата Земя-Луна продължава да еволюира със сегашните си темпове, денонощието на нашата планета ще стане с продължителбост 25 часа. Ясно официално описание на този процес е представено в обяснителните материали на НАСА за затъмненията и въртенето на Земята. На практика въртенето на Земята се забавя и Луната бавно се отдалечава, докато системата обменя енергия. Друг решаващ фактор, според учените, са приливите и отливите.
Прочетете също: Дните на Земята стават по-дълги с безпрецедентна скорост: Какво се случва
