Огнената стихия в България през това лято е още по-жестока от миналото. През юли 2025 г. са отчетени с 20% повече пожари спрямо същия месец на 2024 година, по данни на началника на противопожарната служба главен комисар Александър Джартов. Огънят в Пирин, край Сунгурларе и на други места в цялата страна явно е част от притеснителна тенденция, която продължава няколко десетилетия и се очаква да се развива още в бъдеще.
Фирмата за анализ на климатични рискове XDI публикува доклад за това къде европейската инфраструктура е най-уязвима към горски пожари. Сред всички анализирани държави от Европейския съюз България е поставена на пето място по риск и през 2025 г., и при прогнозата за 2050 г.
Едно от трите основни заключения в доклада гласи, че климатичните промени вече са удвоили риска от щети по инфраструктурата в резултат на горски пожари във Франция, Италия, Гърция, Румъния и България от 1990 г. насам.
Пожарите в Европа и глобалното затопляне
Обширният анализ излезе в период, в който пожарите отново засегнаха европейския континент. В Южна Франция се изправиха пред най-големите пожари от 1949 г. насам, като само за един ден изгоряха над 13 000 хектара земя, бяха разрушени десетки домове, а хиляди хора останаха без ток.
В Португалия тази година вече са изгорели над 42 000 хектара – осем пъти повече спрямо същия период на 2024 г.
В Северна Испания противопожарните екипи се борят с огнена вихрушка и стотици хора трябваше да бъдат евакуирани.
Още: Пожарите, сушата, трагедията - къде бъркаме? Отговорите от Юлиян Попов (ВИДЕО)
Подобна е ситуацията и у нас. Ключовото е, че тези случаи не са изолирани – те имат общи взаимовръзки и всъщност постоянно се увеличават като брой. Растат и щетите. Европейската сметна палата изчисли, че горските пожари вече струват на ЕС по около 2 милиарда евро всяка година, изразени в икономически загуби.
Европа е най-бързо затоплящият се континент и климатичните промени са ключовият двигател. Осъществен е известен прогрес, що се отнася до ограничаването на емисиите от парникови газове, но все още светът се движи в посока високи нива на глобално затопляне.
"Днес пожари бушуват в Испания, Португалия, Гърция, Турция и на Балканите. Досега през тази година в ЕС са изгорели над 409 000 хектара – почти двойно повече от средната стойност, регистрирана през последните 19 години. Всички се питаме колко по-лошо може да стане? Според най-новия ни анализ – много", казва д-р Карл Малън, ръководител на отдела за наука и технологии в XDI.
Анализът на компанията прави оценка именно на рисковете от тези щети, като обхваща всяка държава и всяка национална провинция/регион. Изследваният период е от 1990 г. и включва прогнозни стойности чак до 2050 г. Важен детайл е, че се преценява и какъв е „приносът“ на глобалното затопляне.
Още: Земята се затопля и това ни засяга сега: Експертът Десислава Микова обяснява защо (ВИДЕО)
България е в топ 5 по риск от щети от пожари в ЕС
Анализът класифицира страните от ЕС според моделирани прогнози за щетите от горски пожари върху застроена площ при сценарий с високи емисии. Сравнена е общата вероятна стойност на физическите щети върху инфраструктурата, наричана "агрегиран риск от щети", във всяка страна през 2025 г. и с прогноза към 2050 г.
Според класацията на XDI България заема пето място през 2025 г. Най-уязвими са областите Кърджали, Смолян и Бургас.
Прогнозата за 2050 г. поставя страната ни отново на пето място, като пак същите региони са оценени като най-високорискови.
Италия, Франция и Испания заемат първите три места в класацията за риск от щети по инфраструктурата от горски пожари през 2025 г., като за 2050 г. прогнозата сочи, че Франция ще изпревари Италия на върха. На четвърто място и в двете отделни подреждания е Унгария.
След страната ни през 2025 г. топ 10 допълват Португалия, Румъния, Гърция, Словакия и Хърватия. Прогнозата за 2050 г. предвижда само една промяна - Полша ще влезе сред първите десет за сметка на Хърватия.
Още: Пожарите и бичът на немарливостта: Проф. Емил Гачев коментира в Студио Actualno (ВИДЕО)
Снимка: XDI
България е сред първите три страни в още една негативна класация
От 1990 до 2025 г. рискът от щети по инфраструктурата от горски пожари в България е нараснал с цели 151%. Това поставя страната ни на трето място в ЕС след Румъния (+200%) и Гърция (+153%).
За периода 2025–2050 г. се очаква ново нарастване на този риск, ако се следва сценарият с високи емисии.
Изводът е, че България вече изпитва сериозни ефекти от климатичните промени, които увеличават честотата и интензивността на пожарите.
Още: Природата – инвестиция, която ЕС не може да пропусне
Връзката между климатичните промени, горските пожари и щетите
Инженерният подход на XDI моделира риска на ниво индивидуален имот, осигурявайки пространствена прецизност и рискови профили, подготвени за бъдещето. За да оцени физическия риск за инфраструктурата от горски пожари, моделът използва цифрови представяния на инфраструктурата, включително материали, структура и уязвимост на компонентите (покрив, стени, електрически инсталации), в комбинация с:
- горско покритие и близост;
- горивен материал;
- индекс, базиран на максималната скорост на вятъра;
- прогнози за климатичните промени;
- капацитет на местните пожарни служби.
Такъв подход е важен за България, защото "традиционните модели за риск от пожари, базирани на исторически данни за загуби, вече не са подходящи за целта в един свят, засегнат от климатичните промени", казва д-р Малън.
Снимка: Министерски съвет на Република България
Нивото на детайлност в анализа на XDI, тествано по време на пожарите в Лос Анджелис през 2025 г., предоставя на правителствата, застрахователите и собствениците на активи полезна информация за планиране на подходи за адаптация и устойчивост.
"Вече можем да видим, че райони, които някога са се считали за нискорискови, горят. Тези данни ясно показват къде опасността ще се засили и къде най-спешно са необходими инвестиции в устойчивост", допълва Малън.
Пряка връзка с климатичните промени: какви стъпки можем да предприемем?
"По-честите и по-унищожителни пожари в Югоизточна Европа и България имат пряка връзка с климатичните промени", каза за Actualno.com координаторът на кампанията "Климат и енергия" в "Грийнпийс" - България Десислава Микова.
"Европа е най-бързо затоплящият се континент и с покачването на средните температури се засилват и тенденциите към засушаване. Топлината и сушата, в комбинация със силен вятър, са факторите за възникване на продължителни и бързо разпространяващи се пожари. С такива се борим все по-често и в България, съседните държави като Гърция, Турция, Северна Македония също се сблъскват с тях все по-често".
Тя цитира и статистика, според която в България над 90% от пожарите възникват от човешка дейност, огромна част поради човешка небрежност. "Има много какво да направим, за да намалим влиянието на този фактор в уравнението. Още по-голямата задача пред нас е да обърнем внимание на факторите, които определят опасността от пожари. В условия на интензивна пожароопасност и най-малката човешка грешка може да има катастрофални последици. Докато се адаптираме към новите условия с поддържане на буферни зони, чисти от изсъхнала биомаса, градим системи за предупреждение и по-добра координация за борба с пожарите, не бива да забравяме, че способността ни да се адаптираме, не е безкрайна", смята Десислава Микова.
"За да имаме шанс да се справим с предизвикателствата на бъдещето, следва да положим усилия сега да ограничим ускорението на климатичните промени. Как изглеждат тези усилия? Бърза трансформация на производството на енергия отвъд замърсяващи изкопаеми горива като въглища и газ към възобновяеми източници като слънце и вятър, изградени близо до местата на потребление, с активното участие на гражданите. Имаме много какво да направим, за да използваме природните блага като енергия, води, земя по-разумно и без разхищение.
Оценките на бъдещите разходи за щети от екстремни прояви на времето са полезни, защото напомнят за икономическата цена, която ще платим за сегашното бездействие. Дори такива подробни изследвания обаче не успяват да представят истинската човешка цена на бездействието. Много българи вече я плащат - със съкрушителната загуба на единственото жилище, градено цял живот, с щетите върху земеделски земи, провалени реколти, живот в безводие месеци наред. Въпрос на време е всеки един от нас да бъде част от тази статистика", отчита експертът от "Грийнпийс" - България.
Още: Горещата вълна достигна Средиземноморието с нов рекорд. "Трябва да очакваме същото и за Черно море"
