Мръсният въздух е огромен проблем за България, а и за целия свят - и то не само през зимата. Три пъти повече българи умират заради него спрямо средното ниво за Европейския съюз, показва докладът „Състоянието на глобалния въздух през 2025 г.
България е страна на парадоксални реалности: след сухото и горещо лято, началото на есента изрисува „шедьовър“ на пасторалното изкуство: обикновеният човек страда от липсата на достъп до питейна вода за битови нужди в множество населени места, а средната класа - собственик на имотни по Черноморието, осъмна потопена от смъртоносни наводнения, докато така наречената „висша класа“ се оказа, че си позволява да строи хотели с водопади, декориращи интериорното пространство – вероятно финансирани от честно изкарани доходи за постове като „директор на водопад“… Това коментира арх.
В София плащаме по няколко пъти за отпадъци. Това каза в предаването Студио Actualno експертът по екология Данита Заричинова от сдружение “За Земята“, която е и външен експерт към ресорната комисия в Столичния общински съвет (СОС).
Природните екосистеми, на които разчита европейската икономика, изчезват по-бързо от всякога, а в същото време Европейският съюз отменя правилата, които ги защитават.
На 21 септември 2025 г. десетки активисти от различни страни се събраха на румънския бряг, за да изразят протеста си срещу нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море, които сериозно биха навредили на биоразнообразието в него.
На 21 септември активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави, като с тази акция настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море.
Огромната тема за връзката между човешката дейност и глобалното затопляне, а оттам и последващите екстремни събития, водещи до загуба на животи, е изложена нагледно и в ново проучване.
Загубите на Европа от климатичните промени и екстремното време през лятото на 2025 г. превишиха десетки милиарда евро, а учените предупреждават, че последиците тепърва ще стават все по-големи.
Декарбонизация и конкурентоспособност - тези два приоритета, свързани помежду си, са залегнали в плана на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г.
Най-големият ползвател на вода в България, това е АЕЦ “Козлодуй“, всъщност не я плаща. Това каза в предаването Студио Actualno Борислав Сандов, вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков, дългогодишен съпредседател на партия „Зелено движение“ и депутат в 45 и 46 НС от „Демократична България“.
Огнената стихия в България през това лято е още по-жестока от миналото. През юли 2025 г. са отчетени с 20% повече пожари спрямо същия месец на 2024 година, по данни на началника на противопожарната служба главен комисар Александър Джартов.
Сделката за митата между Съединените щати и Европейския съюз, постигната в края на юли, включва и по-широко споразумение, в основата на което стоят бъдещи покупки на американски горива от страна на ЕС за 750 милиарда долара.
България и Балканите са обхванати от интензивна гореща вълна - на места температурите ще достигнат 41-44°C, а температурните отклонения в Балканския регион ще надхвърлят с 8 до 10°C средната стойност за периода 1991-2020 г.
България и Балканите са обхванати от интензивна гореща вълна - на места температурите ще достигнат 41-44°C, а температурните отклонения в Балканския регион ще надхвърлят с 8 до 10°C средната стойност за периода 1991-2020 г.
Най-големият ползвател на вода в България, това е АЕЦ “Козлодуй“, всъщност не я плаща. Това каза в предаването Студио Actualno Борислав Сандов, вицепремиер и министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков, дългогодишен съпредседател на партия „Зелено движение“ и депутат в 45 и 46 НС от „Демократична България“.
Огнената стихия в България през това лято е още по-жестока от миналото. През юли 2025 г. са отчетени с 20% повече пожари спрямо същия месец на 2024 година, по данни на началника на противопожарната служба главен комисар Александър Джартов.
Сделката за митата между Съединените щати и Европейския съюз, постигната в края на юли, включва и по-широко споразумение, в основата на което стоят бъдещи покупки на американски горива от страна на ЕС за 750 милиарда долара.
Загубите на Европа от климатичните промени и екстремното време през лятото на 2025 г. превишиха десетки милиарда евро, а учените предупреждават, че последиците тепърва ще стават все по-големи.
Мръсният въздух е огромен проблем за България, а и за целия свят - и то не само през зимата. Три пъти повече българи умират заради него спрямо средното ниво за Европейския съюз, показва докладът „Състоянието на глобалния въздух през 2025 г.
На 21 септември активисти на "Грийнпийс" от България и Румъния разпънаха огромен спасителен пояс на пясъчната граница между двете държави, като с тази акция настояха за забрана на нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море.
България е страна на парадоксални реалности: след сухото и горещо лято, началото на есента изрисува „шедьовър“ на пасторалното изкуство: обикновеният човек страда от липсата на достъп до питейна вода за битови нужди в множество населени места, а средната класа - собственик на имотни по Черноморието, осъмна потопена от смъртоносни наводнения, докато така наречената „висша класа“ се оказа, че си позволява да строи хотели с водопади, декориращи интериорното пространство – вероятно финансирани от честно изкарани доходи за постове като „директор на водопад“… Това коментира арх.
Декарбонизация и конкурентоспособност - тези два приоритета, свързани помежду си, са залегнали в плана на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г.
В София плащаме по няколко пъти за отпадъци. Това каза в предаването Студио Actualno експертът по екология Данита Заричинова от сдружение “За Земята“, която е и външен експерт към ресорната комисия в Столичния общински съвет (СОС).
Природните екосистеми, на които разчита европейската икономика, изчезват по-бързо от всякога, а в същото време Европейският съюз отменя правилата, които ги защитават.
На 21 септември 2025 г. десетки активисти от различни страни се събраха на румънския бряг, за да изразят протеста си срещу нови сондажи за нефт и газ по дъното на Черно море, които сериозно биха навредили на биоразнообразието в него.
Огромната тема за връзката между човешката дейност и глобалното затопляне, а оттам и последващите екстремни събития, водещи до загуба на животи, е изложена нагледно и в ново проучване.