Сделката за митата между Съединените щати и Европейския съюз, постигната в края на юли, включва и по-широко споразумение, в основата на което стоят бъдещи покупки на американски горива от страна на ЕС за 750 милиарда долара. Обещанието на блока да изразходва 250 млрд. долара годишно в следващите три години за внос на втечнен природен газ, суров петрол и евентуално ядрени горива от САЩ, е сигнал за промяна на трансатлантическите енергийни връзки.
Обещанието беше важно, за да се постигне споразумение за тарифите, но то трудно ще бъде изпълнено, предупреждават експерти. Анализатори на пазара на газ и висши фигури в енергийната сфера посочиха как подобна сделка може да се окаже катастрофална за ЕС от гледна точка на енергийната сигурност, икономиката и климата.
Проблем за икономиката
Ан-Софи Корбо - изследовател в Центъра за глобална енергийна политика към Колумбийския университет - взема предвид текущите данни за вноса на енергия в ЕС и валутните курсове и казва, че споразумението би означавало приблизително утрояване на покупките от САЩ. „ЕС трябва да внася много повече по обем (...) като същевременно приема, че цените на петрола и газа ще останат високи", смята Корбо.
През миналата година общият внос в ЕС на горива от САЩ е възлизал на по-малко от 80 милиарда долара, което далеч не отговаря на обещанието, дадено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. През 2024 г. общият износ на енергийни продукти е бил малко над 330 млрд. долара.
Снимка: Getty Images
Огромното число за вноса на енергия „е безсмислено, тъй като е непостижимо не само защото търсенето в ЕС не може да нарасне толкова много, но и защото износителите от САЩ също не могат да доставят толкова много!“, казва Давиде Онелия - икономист в TS Lombard, цитиран от Bloomberg.
Още: Природата – инвестиция, която ЕС не може да пропусне
Липсата на подробности подчертава, че сделката, финализирана от Фон дер Лайен и американския президент Доналд Тръмп в Шотландия, е по-скоро прагматично, политическо споразумение, отколкото правно обвързващ пакт.
Предизвикателства пред чистата енергия и откъсването от руските горива
Сделките в областта на ядрената енергетика, особено за т.нар. малки модулни реактори, могат да бъдат един от начините, по които ЕС смята да стимулира търговия за милиарди долари, но се очаква първите такива да бъдат търговски жизнеспособни не по-рано от 2030 г. Насърчаването на подобни инвестиции може да се разглежда и в противоречие с опитите за насърчаване на националните ядрени индустрии.
Амбицията на ЕС да увеличи ядрената енергетика като част от целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г. ще струва 241 милиарда евро (280 милиарда долара), според оценки на анализатори.
"Смятаме, че тези цифри са постижими“, заяви Марош Шефчович, комисар на ЕС по търговията, на пресконференция в Брюксел, на която подчерта и „ядрения ренесанс“, който се наблюдава в Европа. "Това е предложението. Готови сме да се заемем с тези покупки".
Още: Пожарите и бичът на немарливостта: Проф. Емил Гачев коментира в Студио Actualno (ВИДЕО)
Европа се превърна в основен купувач на американски горива, след като регионът започна да намалява покупките си от Русия след нахлуването в Украйна. На моменти потоците към Стария континент достигат над 2 млн. барела дневно, което е около половината от общия обем на американския износ на суров петрол. Всяко по-нататъшно увеличение на покупките може да се окаже проблем за петролните рафинерии в блока, които се нуждаят от комбинация от доставки, за да произвеждат достатъчно количество от нужния вид рафинирани горива като бензин и дизел.
През първата половина на 2025 г. страните от ЕС са внесли около 1,53 млн. барела дневно петрол от САЩ, от които 86% са били под формата на суров петрол, според данни на аналитичната компания Kpler. Този внос е бил на стойност около 19 млрд. долара, или 14% от потреблението в ЕС.
Ана Мария Джалер-Макаревич, водещ енергиен анализатор в Института за енергийна икономика и финансови анализи Европа, смята, че прекомерната зависимост от един доставчик на газ е „дежавю“, имайки предвид покупките от Русия преди войната в Украйна. "Американският втечнен природен газ (LNG) представлява 55% от вноса на LNG в ЕС и 27% от общия внос на газ в ЕС през първата половина на 2025 г. Увеличаването на вноса на американски втечнен природен газ, както е посочено в сделката, е не само риск за енергийната сигурност, но и нереалистична цел. Търсенето на газ в Европа намалява и е малко вероятно пазарът да абсорбира излишните обеми", смята тя.
Междувременно прогнозите на 27-те държави от блока показват, че търсенето на газ ще намалее, тъй като през това десетилетие ще се ускори преходът към по-екологична икономика.
"Обвързването на енергийното бъдеще на Европа със САЩ като основен доставчик подкопава стратегията на блока за енергийна сигурност, основана на диверсификация на доставките, развитие на възобновяема енергия и повишаване на енергийната ефективност. Ангажиментът с това споразумение е едновременно опасен и контрапродуктивен, рискувайки достъпността на енергията, индустриалната конкурентоспособност и целите за декарбонизация. Истинската устойчивост не идва от задоволяването на желанията на Тръмп, а от икономика, основана на местна, чиста и достъпна енергия", казва Аймерик Куам, енергиен анализатор в европейския мозъчен тръст Strategic Perspectives.
Още: Политическият страх въвлича Европа в още по-жестока климатична криза
„За да спазим това споразумение, ще трябва не само да купуваме целия си втечнен природен газ (LNG) от САЩ, но и 60% от петрола, който внасяме. А това е невъзможно, дори само заради дългосрочните договори, които вече са в сила. Европа спешно трябва да стане максимално енергийно суверенна. Трябва бързо да се електрифицираме и да инсталираме възобновяеми енергийни източници, за да генерираме тази електроенергия", смята Педро Фреско - генерален директор на Валенсианската асоциация на компаниите от енергийния сектор (AVAESEN).
Снимка: iStock
Подобно мнение споделя и Катрин Диксън, главен изпълнителен директор на Проекта за регулаторна помощ (RAP): "Бъдещето на Европа е най-добре обслужвано от енергийна независимост, гъвкава, нискобюджетна енергийна система с високо съдържание на възобновяеми източници и максимална електрификация".
Българският бивш министър на околната среда и водите Юлиян Попов, който е старши сътрудник в Strategic Perspectives, обръща внимание на факта, че сделката идва в момент, когато Китай масово ускорява своето предимство в чистите технологии – от слънчева енергия и батерии до електрически превозни средства и мрежи. "Но вместо да се подкрепят взаимно в тази критична област на глобалната конкуренция, САЩ оказват натиск върху ЕС да се ангажира с дългосрочен внос на втечнен природен газ (LNG) без никакви реципрочни усилия за съгласуване на лидерството в чистите технологии".
А Джерард Рийд, сътрудник на Форума за енергиен преход и съосновател и съводещ на подкаста Redefining Energy, вижда историческа повратна точка: "Държавите трябва да вземат решение между това да останат петродържави, или да станат електродържави и да прегърнат дигитализацията и дълбоката електрификация".
Още: Между оптимизма и инерцията на миналото: България е на енергиен кръстопът
