Канадски психолози са изяснили, че за постигане на максимално ниво на щастие е достатъчно семейните двойки да правят секс само веднъж седмично, се казва в статия, публикувана в сп. Social Psychological and Personality Science.
"И макар че по-честото правене на секс като цяло се асоциира с по-високо ниво на щастие, тази връзка не е била статистически значима за стойностите, превишаващи един път седмично. Получените от нас резултати показват, че "половинките" в семействата следва да поддържат интимна връзка с партньора, но без задължително да правят това всеки ден", заявила Ейми Мюис от университета на Торонто в Мисисага (Канада).
Според изследователката и колегите ѝ психолози и обикновени хора от дълго време смятат, че честотата на секса пряко отразява това, колко щастливи са мъжът и жената в брака или в постоянни или временни отношения помежду си.
Авторите на статията изяснили, че този стереотип не е съвсем верен, а също така развенчали няколко други мита за секса и отношенията между двата пола, като анализирали данните, събрани по време на наблюдения на повече от 30 000 семейни двойки американци за последните четири десетилетия.
На първо място става дума за това, че нивото на семейно щастие и честотата на секса корелират помежду си само до определена стойност – по-често от веднъж седмично правене на любов не било статистически свързано с високото ниво на удовлетворение от живота в брака.
В добавка учените не успели да открият такъв ефект за хората, които не се намират в брак и не поддържат стабилни отношения. Освен това екипът на Мюис не успял да потвърди това, че мъжете искат секс повече от жените, и че хората, които дълго време са заедно, правят секс по-рядко от новите семейни двойки.
От друга страна, учените успели да потвърдят поговорката "щастието не е в парите" – оказало се че ръстът в нивото на доходите повишава нивото на семейно щастие по-слабо, отколкото увеличението в честотата на правене на секс.
Всичко това, както подчертават Мюис и колегите ѝ, не говори, че всички семейни двойки следва да правят любов максимално често, в ущърб на желанието на едната от "половинките". По тези въпроси следва да се постига компромис, заключават учените.
