Известни са над 30 ботанически вида от род Лавандула.
Лавандулата е отглеждана и използвана в народната медицина и козметиката още от древността. Културата е внесена по нашите земи едва през 1907 година. Отначало е била отглеждана на малки площи предимно в района на Казанлък. Малко повече от 100 години след това обаче лавандула се отглежда в почти всеки край на нашата страна, което спомага България да е водещ производител на лавандулово масло за 2011 г. година в световен мащаб.
Видимата част на растението представлява малък храст (туфа) с диаметър, който в зависимост от вида, варира от 60 – 100 см при зрелите растения. Листата на обикновената лавандула са продълговати и са разположени срещуположно. На външен вид наподобяват тези на иглолистните видове. Лавандулата е вечнозелено растение като смяната на листата се извършва последователно.
Лавандулата има дребни изключително красиви цветове. Те са разположени в класове и в зависимост от сорта и вида на растението са бледорозови, сини, лилави или виолетови. Основните корени на растението може да достигнат до 3 метра дълбочина, което прави лавандулата добър избор на насаждение за почви, които следва да се предпазят от ерозия.
Лавандулата е светло- и топлолюбиво растение, трайно насаждение. Засажда се наесен или напролет, а се прибира в началото на юли.
Източник: lavandula.bg
