Българското образование е последното пристанище на трайните ценности, запазени непокътнати от дълбока древност. Докато цапат съзнанието на европейчета с игрички и глезотии, а китайчетата се роботизират с AI, само в България учениците се готвят за живота както трябва, пък да става каквото ще.
Неслучайно бележитият американски автор Марк Тетевен възпя в своя епос "Една Янка в двора на Крал Артур" универсалността във безвремието на нашата образователна система. Май. Не сме го чели. Ето какви заповеди се следват, за да не се промени нищо от тази наша благодат.
***
1. Почитай Янка, твоята директорка; да нямаш други лидерки освен нея.
Името ѝ да се шепне с уважение по коридорите, портретът ѝ да виси в учителската, а думите ѝ да се възприемат като нормативен акт. Който каже, че е време за промяна, да бъде преместен в друго училище.
2. Не обновявай учебника напразно, освен ако не ще го пренаредиш така, че старият да стане безполезен.
Промяната на съдържанието е опасна. Допуска се само козметично разместване на параграфи и забрана за предаване между поколенията. Учебникът е еднократен – като изборно обещание за индексация на заплатите.
Още: Бот на недоверие - хаосът крепи стабилността
3. Помни алгоритъма за назначение учителско: който не е избягал, който е кротък, негова ще е бялата дъска.
Да се намери кадърен учител е трудно, а да се задържи – невъзможно. Затова се избира онзи, който не пита много, приема безумните програми и е склонен да преподава всичко – от алхимия до патриотизъм.
4. Почитай електронния дневник и го използвай колкото да го има.
Истинската комуникация става през вайбър групи и с предаване на съобщения по децата.
5. Не отваряй прозореца в клас, да не би настинка да влезе.
Българските деца са крехки създания, създадени за климат на застоялост. Ако температурата стане над 25 градуса или под 10, запечатай стаята. Кихането е по-малко зло от въздуха. Дезинфекцията е вътрешна – чрез игнориране и молитва към здравната система.
6. Следвай политическото статукво и разпознавай началническия глас, та да не паднеш в изкушението на собствена мисъл.
Образованието не е място за мнения. Критическото мислене е възможно само по физическо - за да бъде дебелото момче на вратата, а не на чело на властта.
7. Не се намесвай в агресията на другия, защото то е негов личен път към себепознанието и комплексите.
Агресията се третира с мълчание и временни размествания по чинове. Ако някой плаче – да се научи на издръжливост. Ако някой блъска – значи изразява себе си. Учителят не е психолог, а свидетел без право на мнение. Проблемът е само ако дойде журналист.
8. Давай доброволна лепта с радост и редовност, за да се строят нови храмове на недоизказаното обучение.
Събирането на пари е израз на родителска ангажираност. Без него няма тоалетна хартия, няма подарък за госпожата, няма коледна украса. Истинското знание идва, когато знаеш колко се дава и на кого.
9. Не завиждай на чедото на влиятелния, а му постели червен килим към шестица и политическо бъдеще.
Тези деца са по-специални не по заслуги, а по родословие. За тях няма отсъствия, има ангажименти. Няма двойки, има разсеяност. Учителят трябва да ги уважава, за да не стане обект на служебна проверка. Униформата им е Gucci, дипломата – гарантирана.
10. Не внасяй иновации, освен ако не са сертифицирани от съвета на древните касетофони и флопита.
Технологиите са добре дошли, стига да не пречат на рутината. Ако нещо работи – забрани го. Ако нещо е ново – отложи го. Иновацията е най-страшна, когато застрашава екселските таблици с празни полета. Прогресът е заплаха за удобния хаос.
***
И помни:
Броенето до 12 е върховната цел. То води до бал, клип с дрон и фото на стълбище. Животът след това е личен избор – или имаш късмет, или нямаш нищо.
А-МОН.
Автор: Самуил Петканов, Прас Прес
