Велчовата завера - най-голямото търновско въстание

В Търново са обесени водачите на Велчовата завера

Планът на съзаклятниците е да обявят въстанието на Великден през април 1835 година, а Димитър Софиянлията се наема да въоръжи около 2000 души в околностите на Търново, като с Иванаки Кюркчи от селото му и други българи от съседното Българене заминават за Търново. Списъците на участвалите в заверата не могат да бъдат установени, тъй като били унищожени след разкриването на заговора. Съзаклятниците набавят оръжия и боеприпаси, изработват специални униформи, калпаци и знамена, и провеждат военни упражнения, строй и стрелба. Въпреки това преди планираната дата на бунта, заговорът е разкрит и организацията е разбита от османските власти с активната помощ на Русия.

Нападнаха 57-годишен кюстендилец, отнеха му 5000 лв.

Под ръководството на Георги Мамарчев, въстаниците планират да застанат на крак в Търново, където ще провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски. След освобождаването на града, целта им е да продължат въстанието в Еленско и Габровско, като се опитат да контролират старопланинските проходи в Централна Стара планина. Идеята е да се създаде автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби и да разпространи автономният статут върху всички български земи. Все пак, заговорът бива разкрит от еленския чорбаджия Йордан Кисьов и мнозинството от въстаниците остават обкръжени от турските войски в Плаковския манастир. В битката, която следва, участват и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността. Малък брой въстаници успяват да избягат от обсадата и под ръководството на Иван Аврамски продължават да се борят, но биват разбити до село Средни колиби, Еленско.

Велико Търново вече има ново туристическо влакче

Турците използвали жестоки методи на изтезания, за да изтръгнат признания от арестуваните бунтовници, включително за други участници в заговора. Въпреки това тези хора се държат достойно и не издават никого пред съда или бесилката, като това спасява мнозина от заговорниците от смърт. В крайна сметка, мнозина от ръководителите на заговора, като Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, Йордан Брадата и Кольо Гайтанджията, са обесени в Търново на 4 април, а Иванаки Йонков - Кюркчията е обесен в Ловеч на 14 април 1835 г. след като е изпратен във Видин на настояване на управителя на пашалъка Хюсейн паша. Други заговорници са изпратени на заточение, включително отец Сергий в Мъглижкия манастир, Антон Никопит в Цариград и Георги Мамарчев в Кония, а след това на остров Самос, който е управляван от съгражданина му Стефан Богориди.

По подкрепата на БФС: Статуята на Исус Христос в Рио светва в цветовете на българския трибагреник

Въпреки че участниците във Велчовата завера може би разчитат на подкрепа от Русия, техният заговор съвпада с периода на най-голямото сближаване между Османската и Руската империи. В Силистра, която по това време е под временна руска окупация, е разкрито второ ядро на заговора, в което участват много бесарабски българи, доброволци от Руско-турската война. На лично нареждане на император Николай I всички участници в заговора, които не са руски поданици, са незабавно предадени на османските власти. В това положение е и Георги Мамарчев, бивш руски офицер, когото руснаците не приемат за свой поданик и отказват да защитят. Заговорниците, които имат руско поданство, са били изпратени на военен съд, където са били подложени на изключително жестоки мъчения, след което са били изпратени на заточение в Сибир.