X
 
 

В Търново са обесени водачите на Велчовата завера

2572 3
photo of В Търново са обесени водачите на Велчовата завера

1835 г.

Велчовата завера е българско въстание през 1835 г., организирано в Търново.

След завръщането си от чужбина през 1834 г. заможният търговец Велчо Атанасов - Джамджията започва организирането на въоръжено въстание. Той привлича около себе си Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, Хаджи Йордан, игумена на Плаковския манастир отец Сергий и учителя Андон Никопит. В подготовката на въстанието активно се включват и дейци основно от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово. Търновските съзаклятници начело с Велчо Атанасов установяват тесни връзки с Георги Мамарчев, комендант на Силистра под руско командване.

В Космоса полита първият български космонавт Георги Иванов

Георги Иванов Иванов (рождено име Георги Иванов Какалов) е български офицер, генерал-лейтенант. Първи български космонавт. Народен ...

На заседанията, провеждани в Търново и Елена, родолюбците изработват план за провеждане на въстание, което трябва да бъде обявено на Великден през април 1835 г. Под предлог, че събира работници за поправка на разрушената варненска крепост от последната руско-турска война, Димитър Софиянлията се наема да въоръжи в околностите на Търново около 2000 души. Предвождани от Георги Мамарчев, те трябвало да превземат града и да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.

За нещастие еленският чорбаджия Йордан Кисьов извършва предателство. В тежко сражение с турците в Плаковския манастир, където участвали и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността, Велчо Атанасов е заловен и обесен. На 13 април в Търново са обесени водачите на Велчовата завера. Георги Мамарчев е изпратен в Цариград, където като руски поданик е освободен и заточен на остров Самос, където умира през 1846 г. Малък брой въстаници се измъкнали от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, били разбити до село Средни колиби, Еленско, всички били избити освен игумена Сергей като духовно лице.

През 1835 г. търновци са вярвали, че България може да се освободи, и изтъквали примера на Гърция и Сърбия. Историческият спомен от въстанието на Асен и Петър, реализирано в различна епоха, е подхранвал надеждите на българите от Търновско за успех.

Сенатът на САЩ ратифицира договора с Русия за покупката на Аляска

Продажбата на Аляска или Покупката на Аляска (в зависимост от гледната точка) е сделка за покупко-продажба на Аляска между правител...

Участник във Велчовата завера е и Иван Шаранков (Шаренков), родом от Македония, свещеник в Лясковец след 1830 година.

Източник: Уикипедия

Actualno.com

Етикети:

3 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

  • ОБЕСЕНИ ПО ВОЛЯТА НА РУСИЯ - султана е руски васал до 1841г 1 ОБЕСЕНИ ПО ВОЛЯТА НА РУСИЯ - султана е руски васал до 1841г преди 3 месеца Профил на трол?
    Русия води поредица войни против Османската империя на Балканите на българска територия, защшото се обявява за наследник на Византия и се мъчи да заграби "византийското наследство" - Проливите и Цариград. В резултат Русия извоюва по договора от Кючук Кайнарджа 1774 право да покровителства балканските православни . По руския "гръцки проект" не се предвижда възстановяване на б виж още ›› ългарска държава и освобождение на българския народ,защото е най-многоброен и това би застрашило руските интереси тук. Затова възстановяването на Византия е за наша сметка т.е. чрез погърчване на българите и разделяне на земите им. Но Русия използва българите заради стремежа им за свобода - българите са ресурс за обслужване на руската армия. Мотивите на руската политика са тайна за българите по това време. Докато българите се включват във войните на страната на Русия като доброволци, руските войски разоряват техните земи.Всяка поредна руско-турска война повтаря картината от предните. Българските селища са разграбвани и опустошавани от руските армии Цветущи български градове и села са опожарявани. Въпреки това българите активно подпомагат руските войски с материални средства храна, добитък, с домовете си и всичко необходимо - разузнавателни сведения, водачи и доброволчески отряди. 1829г. разгромената по вода и суша Османска империя подписва Одринския мирен договор. В него няма нито дума за България и българите. Русия заграбва източното крайбрежие на Черно море и делата на Дунав и окупира Молдова и голяма част от Влашко, Сърбия получава автономия, а Гърция става независима - българите нищо не получават в замяна на своята помощ на руската армия и огромния принос за руските военни успехи. За бъгарите не се споменава в договора. България по волята на Русия остава под османска власт. Освободената от кап. Мамарчев Силистра е под руска окупация. Русия си присвоява този български град чак до 1836г. – кап. Мамарчев готви въстание за истинско освобождение на България, но е арестуван по заповед на руския генерал Дибич, разследван като престъпник и хвърлен в затвора . Разоръжени са всички български доброволчески отряди.Неподчинилите са предадени на султанската власт. Руската политика не предвижда политическо освобождение на българите В духа на руската "Мегали идеята" асимилирането и погърчването на българите тече усилено - русия дава карт бланш на фанариотите , а Одринския мир узаконява изселването на българи Иван Селимински пише:"половината българско население на Тракия между Одрин,Стара Загора, Балкана и морето и това от Източна България,между Варна,Силистра, Исакча и морето се изсели и тези области запустяха." - над 200 000 българи са живите руски трофеи от войната - възникват големи български колонии в Бесарабия. И войната от 1828-1829г. е посрещната е с много надежди от българите - наивно вярват, че "дядо Иван" идва да ги освобождава. "Освободителката" Русия узаконява турската власт над тях. Българите дават жертви не само във военните действия, в които се включват на руска страна, а и от разорението от руските войски. Десетилетия са необходими за икономическото възстановяване на разорените територии. Но най-тежка последица е организираното от Русия изселване на българите. "Дядо Иван " не освобождава, а обезбългарява цели български села и градове. Фактически Русия прочиства от българи територията от дунавската делта на север до Одринско на юг - най-прекият път към Цариград и Проливите . Русия принудително разрежда българския етнически елемент в този коридор, за да няма български претенции към Проливите при следваща успешна военна кампания. Българските патриоти като Георги Мамарчев, Бойчо войвода и други, които сами предприемат освободителни действия са жестоко репресирани от руската власт Освободила Гърция след 1829г. Русия се връща към приятелството със султана - началото на XIX в е разработена идея за превръщането на Османската империя в руски протекторат В Египетска криза от 1832-1840г. с руска военна демонстрация по суша престолът на султана е запазен – султана затвори Дарданелите за чужди военни кораби, с изключение на руските. фактически Русия прави султана свой слуга до 1841г., а Черно море - руско езероРусия не освобождава България, а напротив става гарант за опазване на териториалната цялост на Османската империя. Вместо освободител на българския народ, Русия е съюзник на българския поробител. 1833г. българите от Северозападна България въстават и освобождават 6 околии Русия желае Сърбия да получи Тимошко и султана отстъпва на Сърбия Неготинска, Тимошка, Зайчарска, Гургусовацка (днес Княжевацка), Крушевацка и Алексинацка околия. Стефан Веркович признава, че са населени с 200 000 души, говорещи чисто български език:’’ се съпротивляваше с оръжие в ръка срещу минаването на руските комисари’’ Сърбия се разраства с 13 300 кв. км. За пръв път в своята история тя достига до р. Тимок. Това е първият открит руски грабеж на български земи. Русия продължава антибългарския курс, брани турското статукво, дори когато е разклатено и укрепва своето влияние в балканските държави чрез раздаване на български земи на съседите ни.
  • българите са мотора на всички въстания на Балканите 1.1 българите са мотора на всички въстания на Балканите преди 3 месеца Профил на трол?
    ''...В първия сръбски бунт един от най-прочутите сподвижници на Карагеорги беше българинът Хайдут Велко, който се бие начело на 4 хил българи. Почти в същото време в българските земи е едно общо повдигане на българите и името му е Завера. Само Чорбаджи Стоян, от прочутия род на Чалъковите въоръжи отряд от 12 хил българи. Русия не ще българите свободни.Бесилки са издигнати по цялата ст виж още ›› рана, но, щом се чу, че Гърция въстава (1821), голям брой българи от разните краища на българската земя, полетяха да й помогнат. Те отидоха там като кръстоносци. Тяхната вяра беше, че всяка борба против полумесеца е борба обща и че пожарът, запален в Пелопонес, ще пламне по целите Балкани . За юначеството, което българите показаха в Гърция, говоряттогава всички. Но гърците ги славят, без да сочат че са българи - споменават като българин само легендарния Хаджи Христо, началник на кавалерията, щото му е громко името по всички краища. Всяка руска война срещу Турция съживяваше, въпреки всички разочарования на миналото, българските надежди за избавление. Както при Екатерина Велика, както при Александър I, щом руските войски доближат Дунава, български доброволци се стичат при тях все по-многобройни от всякога. Руските офицери високо хвалят храбростта и епичните им подвизи щото русите срещнат голяма съпротива от султанската армия.В 1828-29 г.в Силистра, в Одрин, вЛюле Бургас все българи влизат първи Пътят за Цариград бе отворен; на Турция не оставаше друго, освен да приеме руските искания. Българският народ беше в радостно очакване. Напразно! В Одринския мир имаше полза на всичките наши съседи: за българите нито дума. За тях единственото видимо последствие от тази война бяха (както и в миналото) отмъщенията на турците под благосклонните погледи на руските наместници и нов поток на изселване в Русия - 3900 български семейства с по6-8 деца сяко изселиха към руските простори. Но в Източна България се постави на чело един от доброволците в руската войска, героят при обсадата на Силистра, капитан Мамарчев. В 1835 г. руснаците го пускат от затвора във Влашко дето го бяха затворили за опита да освободи България след края на войната и се появи в манастира ”Св. Илия”, дето се готвело ново въстание. Но съзаклятието биде издадено на турците от гръцкия владика Видните заговорници бидоха обесени в Търново, а самият Мамарчев изпратен на заточение в Анкара. И в Западна България опитванията за въстание бяха многобройни, поради надеждата за помощ от Сърбия. В Пиротско и в Берковско станаха от 1836 до 1838 г. възбунтувания с голямо число народ. В 1841 г.избухна едно въстание с още по-значителни размери. То произведе силно впечатление върху Великите сили, до там, че пратиха известния тогава публицист Бланки, за да произведе анкета. Движението се разрази в Моравско. ‘’Първите стълкновения, пише Бланки, са в долината между Пирот и Ниш Ще дойде ден, може би, когато на това място, което съхранява техните осквернени останки, освободена България ще вдигне храм в тяхна памет.“ 10 години по-късно избухва Видинското въстание ... ''(С.Радев,„МАКЕДОНИЯ И БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ“)
    : 1 !
  • в литературата преди 1944 ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА е делото на живота на кап.Георги Мамарчев  1.2 в литературата преди 1944 ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА е делото на живота на кап.Георги Мамарчев преди 3 месеца Профил на трол?
    След Одринския мир 1829г. Русия открито декларира антибългарската си политика. Тя не допуска дори образуване на автономно българско княжество в Добруджа или на север от Дунав, а провокира поредната вълна на преселение на българи довело до обезбългаряване на обширни части от България. Нещо повече, руските войски допускат жестока саморазправа на възстановената султанска власт с мирното б виж още ›› ългарско население или над по-изявени негови лидери. По места тази саморазправа става пред очите на руските официални власти . Те не се намесват, защото турските жестокости работят в руски интерес за изселването на българите в Русия.Брожението в българските земи след края на войната е от бурното недоволство и разочарование от действията на „освободителката” - кап. Г. Мамарчев организира въстание за истинско освобождение. Замисълът е да обхване Сливенско и Котленско после и Централна България. В старата столица Търново да се обяви възстановяване на българската държава. Кап. Г. Мамарчев се обляга на собствените сили на българите и най-вече на своя отряд от 600 души на позиции при Котел. Руските военни власти изпраща конни казаци, които предотвратяват избухването на въстанието. Г. Мамарчев е хвърлен в затвор, защото работи против руските политически интереси. Проф. В. Златарски :„В главната квартира се погледнало на Мамарчевото намерение като на голямо престъпление” - според Русия сърби, гърци, черногорци могат да вдигат въстание за освобождение от турците, а само българите не могат и когато се опитат да направят това, руският император не позволява - става дума не за някакво моментно настроение, а за израз на постоянния вековен ЦЕЛЕНАСОЧЕН антибългаризъм в руската политика на Балканите Не е ясно каква е щяла да бъде съдбата на Георги Мамарчев, ако не се вдигат да го спасяват българите. Изготвена е жалба с много подписи и печати, при което той е освободен. Русия не иска да компрометира насаждания с много лъжи и пари мит за „освободителната” мисия на Русия на Балканите. Заканите на руските официални лица към българите обаче са сериозни и заплашителни. В Анхиало (дн. Поморие) българска делегация заявява, че искат да поведат борба за освобождение, а главнокомандващия руски генерал смразява патриотичните усилия на българските първенци : „Българи, не се бунтувайте или аз ще обърна артилерията срещу вас!”. Но освободения Мамарчев с Васил хаджи Вълков организират бунт, за да предизвикат намесата на Русия. Те установяват връзка с българи от Търново Организирана е съзаклятническа мрежа в Търновско, Еленско, Лясковско, Габровско, Дряновско и други по-отдалечени райони - набавят оръжие и боеприпаси, шият униформи, калпаци и знамена, провеждат военни упражнения - строева подготовка и стрелба. Конкретният план за избухване и разрастване на бунта в старата столица е заимстван от неуспелия въстанически опит на Г. Мамарчев през 1829 г. Според плана ударната сила на „Заверата” са двете хиляди работници на майстор Димитър Софиянлията, който е нает от султана да възстанови Варненската крепост, пострадала през 1828-1829 г. - трябва да блокират старопланинските проходи и да завземат Търново - да се побие българското знаме на Царевец и да се провъзгласи свободната българска държава, начело с Велчо Атанасов като княз(кмет) на града. В случай на неуспех вярват, че Русия ще се намеси в подкрепа на българите. НО руски дипломатически документи категорично свидетелстват, че властите в Русия са знаели, че именно капитанът „е бил причина за подстрекаване на българската общественост на Търново към бунтовно действие ”Руснаците го предават на султанската власт в разгара на подготовката и преписват предателството на хаджи Йордан Кисьов - Брадата от Елена, но те не знаят кога точно е насрочено обявяването на въстанието и никой никога не го узнава въпреки изтезанията - ако хаджи Йордан е предател щеше да я издаде – той е изтезаван и обесен с другарите си. В разследването срещу кап. Г. Мамарчев се намесват руските дипломати и този факт е старателно укриван. Българската историография след 1944 избягва да споменава за руските действия против кап. Г. Мамарчев. Образът на „освободителката” Русия трябва да се пази неопетнен и светъл в съзнанието на мнозинството българи. Истината за противобългарските действия на Русия обаче е нелицеприятна и не може да бъде скрита. Г. Мамарчев е поет от руското посолство. Руският посланик лично го разпитва и го задължава да даде писмени показания и да разкаже за връзките си с търновци и т. н. Мамарчев пише че тези връзки не са по повод на въстанието, за да не увеличи броя на бесилките. След разпитите при руския посланик пращат кап. Г. Мамарчев при султана и той смело разкрива причините за бунта. Султана е впечатлен от котленеца - бъдещата му съдба се превръща в предмет на оживени дипломатически контакти между руските и Високата порта – русия иска да запази образа си на ‘’освободителка’’, но иска и да се отърве от непокорния българин - наложената вече десетилетияруска теза е че избягва смъртното наказание благодарение на руското си поданство, но истината е че султана го праща в изгнание под протекцията на Стефан Богориди княз(кмет) на остров Самос. Той има право да кореспондира със семейството си и ги вика при себе си След 1841 г. кап. Г. Мамарчев е презаточен на остров Самос. Съпругата му прави опити той да бъде освободен, но усилията й са напразни. На остров Самос кап. Г. Мамарчев умира в нищета - Русия нищо не предприема дори за да облекчи участта му. С патриотичната си дейност в полза на България кап. Г. Мамарчев е вреден и опасен за руските интереси. Идеите на Георги Мамарчев за самостоятелно българско въстание, за организирана въоръжена борба за политическо освобождение са възприети и развити в революционните борби на неговия племенник Раковски, който приема и името му ГЕОРГИ. Днес за големия български патриот кап. Г. Мамарчев напомнят самоДВА БЮСТА в Силистра и Котел, НО СЛАВИМ ДВОЙНАТА НИ ‘’ОСВОБОДИТЕЛКА’’ С ОГРОМНИ ПАМЕТНИЦИ , които продължават да ни пращат от русия
    : 1 !
  • Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.