България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Христо Белчев е български държавник, финансист, поет и преводач, останал в историята като един от най-близките съратници на Стефан Стамболов и министър на финансите в неговото правителство. Той е и съпруг на поетесата Мара Белчева. Животът му приключва трагично, когато става жертва на атентат, насочен срещу Стамболов.
Кратки биографични данни
Христо Белчев е роден през 1857 г. в Търново. Получава добро образование като завършва Търновското класно училище, а след това с отличие и гимназия в Загреб през 1876 г. Около година учи във Физико-математическия отдел на Загребския университет, но прекъсва следването си. По това време започва да пише и стихове на хърватски, които по-късно превежда на български.
След Освобождението работи като чиновник в Севлиево, Търново и София.
Между 1881 и 1884 г. е държавен стипендиант в Париж, където изучава политически и икономически науки. Това го превръща в един от най-добре подготвените финансисти на младата българска държава.
Кариера в Министерството на финансите
След завръщането си от Франция постъпва в Министерството на финансите, където последователно е главен ревизор и главен секретар на министерството, а на 2 ноември 1890 г., едва 33-годишен, е назначен за министър на финансите в кабинета на Стамболов, длъжност, която заема до трагичната си смърт.
Като министър работи за стабилизиране на държавните финанси и провежда финансовата политика на правителството на Стамболов – политика на строга бюджетна дисциплина, укрепване на държавния кредит и насърчаване на стопанското развитие. Макар мандатът му да е кратък, той е смятан за един от най-способните финансисти на своето поколение.
Литературна дейност
По-малко известна е литературната страна на Христо Белчев. Той пише стихове, публицистика, прави преводи от руски и френски автори.
Съвременниците му го определят като човек с изключително деликатен характер, с висока култура и европейско образование. След смъртта му творчеството му е издадено посмъртно от Пенчо Славейков.
Брак с Мара Белчева
През 1887 г. Христо Белчев се жени за Мара Белчева, която по-късно се превръща в една от най-значимите български поетеси. Двамата са много щастливи, но бракът трае кратко.
След убийството му тя остава вдовица едва на 23 години. По-късно свързва живота си с Пенчо Славейков, с когото образуват една от най-известните литературни двойки в българската култура. Нежната поетеса и муза на Славейков: Коя е една от най-образованите българки след Освобождението
Снимка: Wikipedia
Атентатът срещу Стамболов
На 15 март 1891 г. Стамболов и Христо Белчев се прибират от вечерната си разходка по една от централните софийски улици недалеч от сладкарница "Панах". Облечени са в еднакви черни рединготи. В този момент атентатори откриват огън срещу тях, като целта им е Стамболов, който обаче успява да се прикрие. Куршумите поразяват Христо Белчев почти от упор и той умира веднага.
Убийството предизвиква огромен обществен отзвук. Стамболов възприема покушението като предупреждение, че срещу него се води организирана политическа борба – нещо, което по-късно се потвърждава с неговото собствено убийство през 1895 г.
Истинските организатори зад атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Денчо Тюфекчиеви. По време на съдебния процес обаче като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия, намирала се на мястото на днешния храм "Свети Седмочисленици". Издадени са 4 смъртни присъди, като са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев и Александър Карагюлев.
