90-годишната д-р Величка Младенова от Пловдив все още дава консултации на свои пациенти по телефона, но днес тя самата има нужда от помощ, за да успее да плати собственото си лечени. След счупване и операция на тазобедрената става възстановяването ѝ продължава, а средствата за лекарства и рехабилитация не достигат, тъй като лекарката живее с пенсия от 424 евро. След операцията ѝ се е наложило да вземе заем, а заради ограничените средства рехабилитацията ѝ е само веднъж седмично. Възстановяването изисква постоянни грижи, които тя трудно може да си позволи.
Д-р Величка Младенова иска да проходи и да бъде полезна на хората – така, както го е правила през целия си живот. Съдбата прави така, че лекарят, посветил живота си на грижата за другите, днес се нуждае от подкрепа, за да продължи собственото си възстановяване. Хората, които желаят да помогнат на д-р Величка Младенова, могат да се свържат с редакцията на "Радио Пловдив".
След излъчването на материала по "Радио София" и публикуването на статията в сайта му, много хора са се почувствали съпричастни и са изразили желание да помогнат. От медият съобщават, че рехабилитацията на 90-годишната лекарка вече е осигурена. Също така, само след няколко дни тя ще бъде прегледана от д-р Жанет Думанова от Медицински център "Етика", който е специализиран за рехабилитация.
От БЧК също ще помогнат. Готовност за финансова подкрепа са изразили и от Българския лекарски съюз.
За д-р Величка Младенова
Десетилетия наред тя е лекувала хора в България и Алжир, работила е денонощно и е помагала дори на хора, които не са можели да си позволят лечение, разказват колегите от "Радио Пловдив".
Пътят ѝ в медицината започнал през 1960 година, когато завършила медицина и Военна академия. Едно от най-трудните изпитания дошло в Белозем, където поела ръководството на болницата и вътрешното отделение.
В продължение на 12 години работела почти без почивка. Посещавала болни и в околните села, понякога пеша, понякога с каруца. Успоредно с това организирала мащабни кръводарителски акции, благодарение на които здравеопазването получило хиляди литри кръв. Получила и признание -сребърен кръст от БЧК.
По-късно започнала работа в Пловдив, специализирала вътрешни и инфекциозни болести, а професионалният ѝ път я отвел в Алжир. Там прекарала две години и поела отговорността за холерно отделение с 60 легла по време на епидемия. "От цяла Сахара идваха болни. Не допуснах нито един да умре от холера", спомня си д-р Младенова.
Грижата ѝ за хората не се ограничавала до болничното отделение. Помагала и на студенти в затруднено положение, приемала младежи в дома си и е споделяла с тях средствата, с които разполага. Към младите лекари и днес отправя прост съвет – да изслушват пациентите си и да се отнасят към тях с човечност.
