Древноримска обида и още нещо откриха археолози върху камък във Виндоланда (СНИМКА)

След като с находката се заели археолозите и почистили камъка от мръсотията, станало ясно: това не е архитектурен елемент на нещо, свързано с фалическия култ. Върху камъка с размери 40 на 15 сантиметра освен изображението имало и надпис: SECVNDINVS CACOR.

Снимка: Vindolanda Charitable Trust

Експертите по римска епиграфика (специалисти, които изучават надписи, издълбани в твърди материали) стигнали до извода, че първата дума - Secundinus - е име, а втората е думата "cacator", която може да се преведе като „*адник“, в римската традиция е била сериозна обида. А изображението до тези думи засилва силата на написаната обида.

Д-р Андрю Бърли, директор на разкопките и генерален мениджър на фондацията, коментира: „Намирането на надпис, директно послание от миналото, винаги е голямо събитие при римските разкопки, но този надпис наистина ни изненада. Когато дешифрирахме посланието, разбрахме, че авторът му явно има големи проблеми със Секундин и е достатъчно уверен в себе си, за да изложи публично мислите си върху камъка. Не се съмнявам, че Секундин не е бил много доволен да види това, когато е бродил тук преди повече от 1700 години.“

Римският фалос често се разглежда като талисман за късмет или символ на плодородието, с други думи – напълно положителен знак.

Във Виндоланда вече са открити множество древни римски изображения (релефи и скулптури) на фалоси – повече, отколкото във всяко друго римско селище в близост до Адриановия вал. Най-вероятно това се дължи на факта, че там се провеждат разкопки повече от сто години.

В този случай обаче авторът на рисунката на фалоса се е възползвал от буквалното му значение за своята цел. Всяка буква е издълбана много внимателно: това означава, че човекът е прекарал много време в изработването на надписа и изображението. Очевидно Секундин силно е разгневил автора на надписа, за да получи в отговор такава постоянство и дълбочина на чувствата.

Изсичането на камък, разбира се, не е лесно, но такава обида не може да бъде изтрита или боядисана. Векове преди появата на печатните вестници или социалните медии това е бил един от най-добрите начини да накарате много хора да видят вашата гледна точка.

Виндоланда е основана от римляните в северната част на съвременния Нортъмбърланд през 85 г. сл.Хр. – тогава тя е била много малка крепост. Тя е била част от система от крепости, разположени зад Адриановия вал и предназначени да отблъскват набезите на пиктите от север.

Обикновено римляните, заемайки някоя област, незабавно я преустройвали за себе си: прокарвали пътища, строели бани, арени и други обществени места. На северната граница всичко това, разбира се, не е било в такъв мащаб и качество, както например в Лондиниум (който се е намирал на мястото на днешното лондонско Сити). Но все пак селището постепенно е нараствало за сметка на местните жители, които също не харесвали набезите и които искали да живеят спокойно под закрилата на легионите.

Дори след като римляните напуснали Великобритания, Виндоланда е била обитаема: пиктите не били изчезнали и било по-удобно да се защитават срещу тях в крепост. Селището е опустяло едва в началото на Х век.

Виндоланда със своята крепост и селище е истинска съкровищница от информация за ежедневието в Римската империя. Например там е намерена ръкописна покана, в която жена учтиво моли „скъпата си сестра“ да се присъедини към нея, за да отпразнува рождения ѝ ден. А както виждаме, човекът, когото Секундин с нещо е ядосал, е решил да не разменя ръкописи (те биха могли да изгорят) – и веднага е увековечил своята неприязън си в камък.

По-рано във Виндоланда археолозите откриха олтар на неизвестно божество.