Иран е одобрил нов закон, който криминализира заобикалянето на интернет блокадите. Съгласно приетия от парламента документ използването на VPN мрежи, които могат да скрият местонахождението ви и така да помогнат за избягване на ограниченията в Иран, както и опитите за свързване с интернет чрез сателитни системи като Starlink, вече може да бъде наказвано с до две години затвор, глоба и телесно наказание, включително и бичуване с камшик.
Още: Иран заплашва да ограничи свободния достъп до интернет
Отделен параграф от закона се занимава със засилване на отговорността за шпионаж. Текстът гласи, че за „оперативно съучастие в шпионаж“ може да се налага смъртно наказание. В същото време, както отбелязват правозащитници и адвокати, властите не разкриват какво точно попада под формулировката „оперативно съучастие“, което оставя възможност за широко тълкуване.
Блокада на интернета в страната
Законът е приет на фона на засилващия се контрол върху цифровото пространство в страната. Иранските власти редовно блокират достъпа до популярни социални медии, месинджъри и чуждестранни новинарски сайтове. В периоди на протести – като, например, след убийството на Махса Амини през 2022 г., достъпът до интернет често бе напълно ограничен. При такива обстоятелства много иранци използват VPN и проксита, за да заобикалят блокадите, но тези действия вече са обхванати от наказателния кодекс.
Още: Тръмп може да врътне кранчето на интернет: Какви са опциите пред Европа?
Спътниковата интернет услуга Starlink, която през последните години се превърна в символ на свободния достъп до информация в авторитарните държави, не функционира официално в Иран. Въпреки това отделни устройства са внасяни контрабандно в страната и са използвани от активисти, журналисти и граждани на опозицията. Използването им вече ще се третира като престъпление.
Още: Прехванат ирански разговор хвърли нови съмнения дали ядрената програма е унищожена
И двете разпоредби на закона все още не са одобрени от Съвета на пазителите на конституцията – най-висшият контролен орган, съставен предимно от духовници и назначаван от върховния лидер. Практиката показва, че този орган почти винаги одобрява парламентарните инициативи, особено тези, свързани с националната сигурност и цензурата.
