X
 
 

Черил Стрейд разказва за уроците на Тихоокеанския хребетен път

12351 0
Черил Стрейд разказва за уроците на Тихоокеанския хребетен път
Снимка: издателство "Вакон"
Черил Стрейд е американска журналистка и писателка, придобила световна известност с бестселъра си „Моето приключение в дивото“ (издателство „Вакон“) – една вълнуваща история за 1800-километровия преход по Тихоокеанския хребетен път, който й помага да открие себе си. За болката и изцелението, за уроците на дивата природа и доброволната самота – Черил споделя с българските читатели спомени и емоционални откровения за това приключение, променило живота й.

Прекосявате Тихоокеанския хребетен път (ТХП) съвсем сама – 1800 километра от пустинята Мохаве през Калифорния чак до щата Вашингтон. Какво Ви даде и какво Ви отне това разтърсващо приключение?

Даде ми толкова много – сила, осъзнаване на собствената ми издръжливост, нагласата, че са ни необходими само най-основните неща, за да оцелеем. Преходът по ТХП ме научи как да разчитам на самата себе си. Когато се връщам към този период, винаги си спомням за силата и красотата на природата и колко важна роля играе тя в нашия живот. Единственото, което преживяването ми отне, са шест нокътя на пръстите на краката! Щастлива съм да съобщя, че всички те пораснаха отново!

Какво Ви накара да предприемете подобно пътешествие?

"С каяк около Мадагаскар" - ново приключение от "Вакон"

Под знака на издателство „Вакон“ излезе високоадреналинното заглавие „С каяк около Мадагаскар“ от Риан Мансер &...

Когато реших да поема по ТХП, бях напълно отчаяна. Преживявах изключително тежко загубата на моята майка, която бе починала от рак на 45-годишна възраст няколко години по-рано. Тя беше единственият ми родител, тъй като не поддържах никаква връзка с баща си. Отдалечих се от брат си и сестра си. В огромната си скръб се отдадох на саморазрушение. По това време бях омъжена за добър човек, но не успях да задържа тази връзка. Впуснах се в безразборни сексуални контакти, започнах да употребявам хероин. Освен това бях съвсем млада – едва навършила 22 години, и като повечето хора на тази възраст се опитвах да разбера коя съм и по какъв път да поема – това често е изключително труден период от живота ни, дори всичко да ни е наред. Не бях на себе си, чувствах се напълно изгубена, но същевременно знаех, че трябва да се боря. Израснала съм в Северна Минесота и се чувствам най-пълноценна сред природата, затова реших да извървя ТХП, за да открия отново вътрешната сила, която винаги съм притежавала.

Как възприемате сега своето импулсивно решение да извървите такъв дълъг път – като бягство или като пътуване към себе си?

Това е чудесен въпрос. Според мен много хора смятат, че едно самотно пътешествие в дивото е свързано с желанието за бягство от реалността, но аз не гледах на прехода по този начин. Вярно е, че се опитвах да избягам от определени неща, но най-вече се стремях да анализирам собствения си живот, да намеря път към най-съкровеното в душата ми и да се завърна отново към човека, който знаех, че съм.

Колко пъти по време на прехода искахте да изоставите всичко и да се приберете вкъщи?

Често мислех да се откажа – когато ми беше прекалено горещо или студено, когато се бях изгубила или изпитвах болка, когато бях толкова преуморена, че сякаш не можех да направя дори само още една крачка – и все пак дълбоко в себе си знаех, че ще продължа напред. Единственият начин да успееш при такъв дълъг преход е да се придвижваш стъпка по стъпка, така че просто вървях. Една стъпка, после още една... Това, което ме тласкаше напред – освен собствената ми непоколебима воля – беше фактът, че независимо от трудностите, с които се сблъсквах, винаги бях заобиколена от спираща дъха красота. Дори когато бях нещастна, се радвах, че съм на ТХП. Един великолепен залез над планините може да облекчи и най-дълбоката мъка.

Щуро извънземно пътешествие с "НЛО дневници" на Мартин Плауман

В чилийското градче Кочигуас наблюдават НЛО всеки ден, боливийски храм на инките е бил площадка за кацане на древни астронавти, а Калиф...

Кои са най-важните уроци, на които Ви научи дивата природа?

Научих се да приемам нещата такива, каквито са. Нямах друг избор, освен да приемам трудностите на пътя и да ги преодолявам. Това ми помогна да се излекувам емоционално. Не исках да живея в свят, където майка ми я няма, но трябваше да го направя. Не исках да ходя още 15 километра, но трябваше да го направя. Тези могъщи, простички, същевременно мъдри прозрения ме промениха завинаги. Друг важен урок, който научих, е, че не е необходимо да си експерт, за да вършиш изключителни неща. Обичах да пътешествам, но преди да тръгна по ТХП, никога не бях предприемала поход от такъв мащаб. Трябваше да науча много неща, и ги научих. Преходът по ТХП ми даде увереността да опитвам нови неща. Не е необходимо да си съвършен, за да постигнеш нещо велико.

 

Специално за вас, читателите на Actualno.com, издателство „Вакон“ предлага вдъхновяващия приключенски мемоар на Черил Стрейд с -10% отстъпка и безплатна доставка до цялата страна: само кликнете тук.


Actualno.com

Етикети: