Чайна-майна: кои са истинските приятели на Путин?

За мнозина китайската политика и манталитет е сравнително чужда. Какво е Политбюро, каква роля играе ККП в Китай и изобщо има ли значение това за средностатистическия българин, американец, французин или руснак? Отговорът е „да, има значение“.

Първо, за да придобием по-ясна представа за контрола на ККП върху Китай, бихме могли да преместим китайската политическа система в САЩ. В ККП има един отдел, наречен „Централен организационен отдел“, който отговаря за назначенията и уволненията в Партията. Запознатите с китайската политика знаят, че там Партията е над Държавата. Тоест длъжността и рангът на един чиновник в ККП е по-важна от длъжността му в държавния апарат. Партийният секретар на Пекин има повече власт от неговия кмет. Та, ако политическата система и структура в САЩ беше същата като тази в Китай, началникът на гореспоменатия организационен отдел щеше да назначава и уволнява:

- Целия кабинет в Белия дом;

- Губернаторите и зам.-губернаторите на всичките 50 щати;

- Кметовете и зам.-кметовете на всички градове;

- Шефовете на всичките федерални агенции и ведомства;

- Главните изпълнителни директори на Blackrock, Exxon Mobile, Chevron, General Electric, Wal-Mart, Apple, Amazon, Google, Coca-Cola и още 200 от най-големите компании в страната;

- Съдиите във Върховните съдилища;

- Главния прокурор и неговите заместници;

- Главните редактори на Washington Post, New York Times, Wall Street Journal и всички големи вестници и списания (освен ПРАС-ПРЕС!);

- Главните изпълнителни директори на CNN, Fox News, NBC и всички големи телевизии и радиа;

- Ректорите на Harvard, Yale, MIT, Princeton, Cornell и всички големи университети;

- Президентите на The Brookings Institution, The Heritage Foundation, Council on Foreign Affairs и всички влиятелни тинк-танкове.

Второ, прави впечатление, че в своя доклад в първия ден на конгреса Си Дзинпин обърна повече внимание на думите „сигурност“, „борба“ и „идеология“ за сметка на „икономика“, „пазар“ и „иновации“. В контекста на засилващия се натиск към Тайван от страна на Пекин този акцент на Си трябва да ни говори за евентуални промени в китайската икономика и верига на доставки. По време на конгреса като повод за национална гордост бяха пуснати и кадри с военните сблъсъци между китайската и индийската армия през 2020 г. Командирът на батальона на китайската армия в сблъсъците пък бе един от гостите на националния конгрес. Това също следва да ни говори нещо, особено когато индийските власти ден по-късно разкритикуваха остро това действие на Пекин. Най-голямо впечатление направи това, че в речта на Си Дзинпин не бе спомената войната в Украйна. Да, имаше упреци към „външни сили“, визиращи най-вероятно Вашингтон, но нямаше похвали за „приятелска подкрепа“, визиращи Москва. Пекин се въздържа и от ясна позиция по отношение на проведените референдуми в окупираните от Русия украински територии. Индийският премиер Нарендра Моди пък директно заяви на Путин по време на срещите на Шанхайската организация за сигурност, че „тази епоха не е епоха на войни“. И повтори пред камерите, че няколко пъти му го е казвал това. Новият тристранен съюз между Москва, Ню Делхи и Пекин не изглежда толкова стабилен и състоятелен, колкото много анализатори предвиждаха. Поне засега.

***

От друга страна, на Москва не ѝ липсват приятели. Северна Корея, Никарагуа, Сирия и Иран са по-склонни да се съобразят с плановете на Путин в сравнение с Пекин. Лукашенко в Беларус стиска зъби, но играе по свирката на Путин, за да не му яде лайната от куфарчето. Талибаните в Афганистан са умерен съюзник на Путиновия джихад в Украйна. Разбира се, другарят Ким в Северна Корея помага морално, понеже няма материална възможност. Общото между приятелите на Русия е, че всички те са по-бедни от нея. А това хич не е лесно за постигане в днешно време, ако си една нормална държава.

Автор: Ко Ши Ям, Прас-Прес