Как се развива енергийният преход в България? И до каква степен българите са отворени към екологичните идеи?
Задълбочено изследване на нагласите за климата в страната, проведено от Европейския съвет по външна политика в София (ECFR София), описа няколко ключови аспекта, които са характерни за прехода към зелената енергия в последните години у нас. Ето какво гласят те:
Информационен вакуум, но и оптимизъм
В изследването на енергийните експерти се твърди, че българските граждани преминават през енергийния преход в неблагоприятна публична среда. Климатичните политики често минават "под радара" - рядко влизат в новините, нито се превеждат на разбираем език, а обществените разговори по темата са изключение. "Ограничено политическо ангажиране, ниска видимост на климатичните политики и минимален обществен дебат. Освен всичко този вакуум е запълнен от широко разпространена реторика, която се противопоставя на европейските зелени политики, често подсилвана от популистки и хибридни медийни кампании, вероятно подкрепяни от руски интереси", резюмират от ECFR-София.
Но и отчитат добрата новина - че "когато климатичната информация се представя спокойно, с участието на експерти и в добре обмислен контекст, българите могат и наистина променят възгледите си в подкрепа на зеления преход. Тази промяна се корени във все по-осезаемото осъзнаване на климатичните рискове и в разбирането за мястото на България в променящата се глобална и европейска икономика", отчита изследването, в което участват бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, Мария Трифонова, Владимир Шопов и Мария Симеонова.
Още: Скритият потенциал на България в световната битка за климата
Мълчанието на политическия елит: заради преувеличен страх
Българският политически елит до голяма степен избягва публичното обсъждане на климатичните политики на ЕС. Според ECFR причината може да се обобщи така: че политическите партии мълчат, защото се страхуват да не изгубят избиратели - и освен всичко сами осъзнават, че им липсва институционален капацитет да комуникират с обществото по въпросите за климата.
Интересното е, че дори от "популистка гледна точка" това едва ли е "добра стратегия". Проучването установява, че всъщност обществените нагласи към енергийния преход са положителни и са във възходящ тренд. Например почти двойно повече респонденти (31%) от анкетираните казват, че биха подкрепили политическа партия, ангажирана с отказ от въглища до 2030 г., в сравнение с онези, които биха подкрепили партия, противопоставяща се на такава мярка (16%). Това поставя и политиците в особена ситуация - да се страхуват от реакции, които изобщо не са толкова разпространени, колкото им се струва.
Снимка: iStock
Бизнесът напредва, но бавно
Българският бизнес се адаптира към енергийния преход, но не с онази скорост, която би могла да го направи конкурентоспособен в бъдеще.
"За да стане системата по-устойчива и адаптивна, инвестициите в зелена енергия трябва да се утроят. Макар че много компании са инвестирали във ВЕИ през 2022–2023 г., това остава предизвикателство. Бизнесът търси инструменти за подкрепа – не непременно директни субсидии, а финансови механизми, които да подобрят достъпа до капитал и да облекчат условията за инвестиции", се казва в доклада.
Още: Индустриална симбиоза: Къде е българският бизнес по пътя към опазване на планетата?
България попада в цялостния енергиен кръстопът на Югоизточна Европа – в ситуация на изостанала инфраструктура и зависимост от вносни изкопаеми горива, но в същото време - географски ареал с огромен потенциал за слънчева, вятърна, водна и геотермална енергия, която би могла да се развива сериозно в бъдеще. С други думи - не енергийният преход и възможностите за осъществяването му сами по себе си са проблем, колкото неговото отлагане, политическа инертност и слаби комуникационни кампании.
Три са основните стъпки, през които Югоизточна Европа трябва да премине, за да осъществи енергийния преход, се казва още в изследването. Това са:
- Модернизация на електроенергийната мрежа и повишаване на трансграничния капацитет;
- Нови пазарни правила, които отчитат специфичните характеристики на възобновяемите източници и подкрепят гъвкавото управление;
- По-тясно сътрудничество между операторите на преносни системи (TSO) и регулаторите за оптимално използване на междусистемните връзки, подобряване на балансирането и по-добро управление на регионалните електроенергийни потоци.
Авторите на проучването също смятат, че само ще спечелим, ако разговорът за зеленото бъдеще излезе от абстрактните рамки. Експертите съветват да се подчертават реални, локални примери за това как енергийният преход носи измерими ползи за домакинствата и общностите.
"Страната вече е тръгнала по този път – докато говорим в момента, над 50% от електроенергията е от фотоволтаици", казва за Actualno.com бившият министър на околната среда и водите Юлиян Попов, който е старши сътрудник в брюкселския тинк танк Strategic Perspectives („Стратегически перспективи“). "И това е изцяло резултат на предприемаческа дейност – не е политика, а е бизнес. Обществото, хората го правят. Много други неща се случват – инсталиране на батерии, купуване на електрически коли. Обществото и бизнесът се движат".
"Проучванията на ECFR показаха, че всъщност обществото е в много голяма степен подкрепящо зеления преход. Там, където имаме проблем, е, че политиците не вярват на обществото и на проучванията на общественото мнение. Затова ставаме тяхна жертва", смята Попов.
