Астрономите имат проблем. Когато изучават големи структури от Вселената, се получава, че за тяхното задържане заедно не е достатъчна гравитацията от видимата материя. Галактиките би трябвало – при наблюдаваните скорости на въртене на техните елементи около центъра – да се разлитат настрани.
Още: Любка Качакова: 60 години България е пускала вода за напояване на Гърция
И така, нещо държи всичко това заедно, някаква тъмна материя, която обаче слабо взаимодейства с нормалната – фактически само чрез гравитацията. Освен това тази материя трябва да е няколко пъти повече от обичайната…
За да се съединят краищата на нишката, тъмната материя в нашата галактика трябва да е около 80% от цялата й маса, твърдят светлите глави.
Само че къде се намира всичко това? Ако е навсякъде, по цялата галактика, то всеки от нас трябва да е пронизван от около 100 000 частици тъмна материя на година. Ако това е така, то защо тя не влияе на орбитите на планетите в Слънчевата система?
Още: Рокада във важна агенция на държавата
Още: България подписа исторически договор за 35 нови влака. Вижте ги (СНИМКИ)
Поредното търсене на такова влияние, предприето от Николай Питиев от Санктпетербургския държавен университет и Елена Питиева, представляваща Института по приложна астрономия на Руската академия на науките, използвало най-точни измервания на орбитите на планетите от Слънчевата система, правени някога.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: F-16: Трамплин към велики постижения за българските Военновъздушни сили
Още: Meteo Balkans: 12 земетресения за 24 часа в района на Несебър, важна информация
И какво? Компилацията на данните от 677 000 измерени положения на планетите, осъществени от 1910 година до наши дни, включвала както информация от оптични телескопи, така и данни от космически сонди и радарни наблюдения на положението на планетите, направени в Русия между 1961–1995 г. Редица от тези измервания имали еднометрова точност за дистанции, равни, да речем, на разстоянието до Сатурн.
С помощта на тези цифри астрономите създали модел, описващ поведението на цялата Слънчева система и отчитащ влиянието на всички големи планети, Луната и 301 големи астероида, 21 големи транснептунови обекта и така нататък.
След това бил проведен анализ на наличието на аномални гравитационни ефекти – случаи, когато предсказанията на моделите не съвпадат с действителността, което неизбежно би имало място, ако тъмната материя, разбира се, наистина като плътна супа изпълва Слънчевата система.
Още: Министърът на туризма с отчет: Първите 100 дни на 100%
Още: Кой ще е по-топлият ден - събота или неделя? Времето утре - 26 април 2025 г.
Но аномалии не били забелязани. А ако съществуват, то те са толкова слаби, че „потъват” във възможните неточности на изходните данни, но в този случай общото количество тъмна материя в нашата система е изключително, изчезващо малко.
Изглежда, това противоречие между острата нужда от тъмна материя за обяснение на ситуацията на галактично и междугалактично ниво и пълното отсъствие на нейни видими следи на ниво нашата планетна система претендира да стане най-важният от острите въпроси на съвременната астрономия, а в перспектива – и на физиката.
Което е особено интересно – търсенето на тъмна материя в Слънчевата система с помощта на всякакви остроумни детектори все още се води, макар че, ако представените в работата изчисления са точни, то тези търсения са само празно губене на време и средства. И очевидно, след като публикацията получи съответния резонанс, мащабът на финансиране на този сизифовски труд значително ще се съкрати.
Главното, разбира се, е в друго. Различни групи учени нееднократно са отбелязвали, че на стотици и дори хиляди светлинни години от Земята няма никакви следи от тъмна материя. Те тутакси са получавали горещи възражения, опиращи се на всевъзможни проблеми в измерването на дистанцията до звездите и техните маси, правещи точното отчитане на тъмната материя в меджугалактичен мащаб изключително сложно и свързано с грешки занимание.
Представеният метод е добър с това, че данните за орбитите на планетите в Слънчевата система са едва ли не най-точните от наличните в астрономията. Сега вече не може да се каже, че технологията е съмнителна, а изходната информация се нуждае от проверка.
И всичко това означава, че непосредственото, пряко търсене на тъмна материя се намира в дълбока и неподлежаща на съмнение криза, от което следва да се търси изход.
Още интересни статии четете на сайта megavselena.com
