След дълга битка с онкологично заболяване почина известната българска журналистка Мария Петкова. Това става ясно от различни публикации в социалните мрежи. Мария Петкова започва кариерата си в Пресгрупа "168 часа". От 1993 г. до 1997 г. работи в "24 часа" в отдел "Наука и стил", а след това в в. "Монитор", сп. "Одисей" и "Пътешественик". Тя е един от създателите на седмичника "Филтър", а нейната страст са пътешествията и интересните истории.
Снимка: Maria Petkova/Facebook
Поклонението пред Мария Петкова ще се извърши е черквата "Света София" на 3 юли в 14:30 ч.
Още: Само на 59 г. почина директорът на УМБАЛ Бургас доц. Бойко Миразчийски
Другите за Мария Петкова
Снимка: Kristina Patrashkova/Facebook
Кристина Патрашкова написа в своя Facebook профил: "Тя беше от рядката порода на добрите хора, колкото и клиширано да звучи това днес. Готова винаги да съчувства, да разбере, да опрости. Бохем в душата си, склонна да се впусне в авантюра, с отворени и любопитни очи към света. Мина през куп житейски перипетии и не преставаше да се усмихва – направо се чудех на твърдостта на характера й. Споделяла съм й най-съкровените си тайни и никога не съм се съмнявала, че искрено съпреживява драмите с мен. Беше различен и прекрасен човек, такъв, за който се казва, че е за дълъг път. Мария Петкова си отиде твърде рано. Смъртта никога не е честна, но нейната прекалено избърза."
Мира Баджева също сподели мъката си и разказа спомени за Мария Петкова: "Maria Petkova си отиде, а аз отново загубих приятел, колега, близък човек, с когото ме свързваха празникът и работата, младостта и бунтът, зрелостта и сладките й плодове, изобщо животът с всичките му страсти (във всички смисли). Вървяхме заедно по Пътя - от далечните времена, когато се трудехме рамо до рамо в "24 часа", до последните години, когато Мария сътрудничеше на VOYAGE и "Жената днес". Тя беше пишещ пътешественик, а освен това деликатен и любознателен човек, който се интересува живо и изтънко от различни култури и светогледи. Филолог по образование, редактор по професия, Мария бе автор на едни от най-интересните материали на ретро тематика в пресата - нейни герои бяха както добре познати, така и не чак толкова известни личности от близкото минало на България, чиито имена се свързват със забележителни истории.
Вярваше, че хората не умират, докато ги помним. А аз познавам толкова много хора, у които Марето остави незаличима следа и на които ще липсва доживотно - със светлината, която носеше, със своята доброта и лек характер, с взискателния си професионализъм и широко скроения си ум, но най-вече с любящата си, отзивчива, изстрадала и мъдра душа.
С моя колега Стоян (тя го наричаше Бъди) бяха приятели от детинство, съученици от един клас. И двамата тъкмо навършиха 59, и смъртта ги прибра в рамките на няколко месеца - Стоян внезапно, а Марето - след 3 години гоненица с рака. Ако има място, където душите си устройват купон, те сега са там, на небесната маса - тази нощ ще танцуват и със сигурност ще осъмнат в зори."
Още: Почина музикант от емблематична българска група
