В покрайнините на Мемфис, Тенеси, в индустриална сграда с площ от 72 000 квадратни метра се разпростира гигантския Colossus - най-големият компютър в света, собственост на компанията xAI на Илън Мъск. Неговата единствена задача от създаването му преди по-малко от година до сега е да тренира Грок - изкуственият интелект на най-богатия човек на планетата.
Мъск беше доскоро известен като един от знаменосците на зеления преход и колонизирането на космоса. Днес, освен като “държавен уволнител” в оставка след разрива с Тръмп, се прославя и като собственик на X, познатата преди време като Туитър социална платформа и дом на Грок.
Като всички проекти на Мъск и този има колосално влияние. Захранван от 33 метанови турбини, Colossus се смята за един от най-големите замърсители на въздуха в Тенеси, а потреблението му се равнява на една трета от пиковото лятно потребление на Мемфис - град с 620 хиляди жители. Плановете на корпорацията са да намали вредните емисии в района като използват повече батерии на Тесла при захранването на центъра. Но множество въпроси относно екологичният ефект от този и други центрове за данни остават. Изкуственият интелект прилича на нас по още един признак: той е изключителен консуматор. И е гладен за още и още ресурси.
Треска за злато и много ток
Най-новата дигитална треска за злато, която започна с откриването на първия широкодостъпен модел на ChatGPT, доведе до масовото и светкавично построяване на информационна инфраструктура. Подобно на крипто-манията преди него, изкуственият интелект използва системи от множество графични процесори в сгради като Colossus, които поглъщат много енергия и вода за охлаждане - повечето впрочем бива изпарена и загубена. Поради нуждата тези центрове да работят без прекъсвания, използването на гориво за електричество е често наложително, защото много от възобновяемите източници на енергия като соларни панели и вятърни турбини не са способни да работят постоянно. Това е повече от необходимо. Надеждите на AI компаниите са скоро дневните потребители да наброяват милиарди, а кабинетът на Доналд Тръмп обещава да инвестира повече в строежа на нови центрове за данни, отколкото е струвала цялата програма Аполо. В отговор на притесненията за негативните екологични ефекти Мета, Гугъл и Амазон обещават да захранват центровете си за данни с построени от тях ядрени електроцентрали. Но освен глад за електричество имат и жажда за вода.
Големите технологични компании тепърва планират да захранват ИИ проектите си с ядрена енергия
169 литра на секунда
През 2024г. в Сантяго, Чили, екоактивисти спряха строежа на център за данни за изкуствен интелект на Гугъл, поради настоящата и влошена от климатичните промени криза с недостиг на вода в региона. По думи на представители на екоорганизацията Mosacat сървърният център би ползвал 169 литра вода на секунда, което е капка в сравнение с вече построените 22 центъра в Чили, 16 от които в района на Сантяго, както и плановете за построяването на още 30.
Южна Америка се превръща в популярна дестинация за технологични гиганти, целящи да построят гигантски центрове за данни. Правителствата приветстват чужди инвестиции, особено в региони, засегнати от безработица и нисък стандарт на живот. В бразилския град Каукая например китайският ByteDance (собственик на TikTok), цели да построи център за данни, който ще конкурира Colossus на Мъск по мащаби, а в цялата страна има 60 подобни центъра в действие и още 46 планирани. Всичко това се случва на фона на все по-честите суши и екстремни климатични явления на континента.
Каква е крайната цел? В глобален мащаб се очаква центровете за данни да достигнат потребление от 1050 тераватчаса през 2026. Това число става много по-разбираемо при национално сравнение - то е еквивалентно на годишното електрическо потребление на Германия. А до няколко години се очаква AI да изразходва 6,6 милиарда кубични метра вода - колкото половин Великобритания годишно.
Алтернатива от Изтока или още един фронт на новата студена война?
Китай не изостава в изграждането на своя собствена инфраструктура за изкуствен интелект. Премиерата на китайският чат бот DeepSeek през януари тази година изпрати шокови вълни в цялата индустрия, но не само защото е конкурентноспособен като изчислителна мощ и продуктивност на своите западни аналози. Твърдението на създателите му, че са изразходвали само частица от парите и енергията, които OpenAI са вложили в развитието на ChatGPT, както и безплатният достъп до всички потребителски функции бяха достатъчни, за да изтрият огромна част от пазарната стойност на много от компаниите в ИИ сферата.
Не това само че е реалното последствие от тази история. Западните потребители в крайна сметка предпочетаха ChatGPT, а пазарът бързо се възстанови. DeepSeek е предупреждение, че Силициевата долина няма ясно предимство и че китайските компании са готови да ги настигнат във всяка стъпка, която американците предприемат. Като финансови възможности DeepSeek може да е само Давид, но китайските компании, които инвестират в ИИ модели са международни Голиати, които нямат намерение да са догонващи.
Deepseek се превърна в един от ИИ Голиатите, който си съперничи с най-мощните западни конкуренти
Tencent, AliBaba и ByteDance са част от тях. Китайското правителство също налива пари. От другата страна са Фейсбук, Гугъл, Майкрософт и обсебеният от ИИ кабинет на Тръмп, а около тях се навъртат хиляди стартъпи и инвеститори, надяващи се да получат парче от тортата. Дори най-смелите твърдения на китайските разработчици за ефикасността на техните модели да са верни, това трудно би успокоило загрижените за екологията експерти - в една подобна пазарна и политическа война каквито и ресурси да бъдат спестени, те биха били използвани веднага за изграждане на още повече ИИ модели.
Мисията невъзможна
Годината е 2023. Джо Байдън излиза от прожекция на "Мисията невъзможна", в която злодеят е изкуствен интелект, който иска да превземе света. Президентът е потресен от филма. Близки до него служители твърдят, че това е повлияло на подписването на заповед за подобряване на мерките за сигурност в развитието на изкуствен интелект.
Това звучи като политическа сатира от едно напълно друго време, но е реална новина. Само две години и още една премиера от поредицата с Том Круз по-късно Джей Ди Ванс твърди, че американците вероятно ще продължат с разработката на ИИ, дори да видят признаци, че той развива злонамерено самосъзнание. Разбира се, поради опасността от това, че Китай няма да изключат своите модели, ако се сблъскат със същия сценарий.
Тези разсъждения на вицепрезидента идват в отговор на доклад, издаден от водещи разработчици в ИИ сферата, чиято прогноза за едно вероятно бъдеще е, че до 2027 г. изкуственият интелект наистина ще се превърне в световна заплаха, не много по-различна от тази в Матрицата, Терминаторът или Мисията невъзможна.
Същевременно в истинския свят климатичните аномалии в резултат на глобалното затопляне са една все по-неотложна и в момента - реална заплаха. Трудно е да постигнем целите за зелен преход дори в сегашните условия, а по всички сведения строежът на центрове за данни без съображения за влиянието им върху климата прави тази задача още по-сложна. Но какво можем да очакваме като политическа реакция, когато най-големите играчи в тази индустрия работят рамо до рамо със световни лидери, които от своя страна не са способни да се отрекат от развитието на изкуствен интелект, дори когато са поставени в спекулативни научнофантастични сценарии?
Автор: Калоян Попов
